Споделям, пишейки и пускам в пространството, защото мога да си го позволя - имам аудитория, която ме чете и обича.
Пиша разни неща, което си е моя работа, а как се разбират - не е моя работа...
Та да преведа в ефир значението на едно мое послание: "Опитайте и прилагайте". В него споделям, че чувството за хумор много ми помага. Умението да "видя" ситуациите и през такъв поглед и т.н.
Факт за мен, което не означава, че ходя ежеминутно с нахилена физиономия и когато не се чувствам идеално добре, да твърдя друго (ей тъй за замаскиране и пък нека да ви е яд).
И какво наблюдавам след това - хора, които са в период на изпитания, не се заемат да ги преодоляват, а ходят с нахилените физиономии (маски), което често граничи и с доза инфантилност, изживяват се като душата на компанията (за повече аполодисменти) и нехаят за ситуацията, защото някой някъде казал, че "те се разрешават от само себе си".
Мъдра мисъл, ама зависи за какво и кой. Живот, основан на цитати и мъдрости, без да са осмислени и преживени, едва ли може да е полезен на собственика му.
И сега превод: ползвам чувството си за хумор често, и то когато разказвам за преживявания и случки, различни от приятни за мен, което означава, че съм се справила и излязла "цяла" от ситуациите. А в моментите на справяне и преодоляване - елате да ме видите - действам, без много, много да говоря и е по-добре да не сте наоколо.
От оплаквания, жалвания и роля на жертва, съм оперирана. Винаги е било така (а не че вчера съм срещнала някой и ми е допаднал неговия начин на мислене и действие и днес - хоп, хайде и аз като него да направя). Такава е същността ми и това "работи" за мен, затова няма да ме чуете да хленча.
И да се върна на чувството за хумор, което помага. След като позабелязах и понаблюдавах известно време едно неадекватно поведение, попитах: "Защо не направиш нещо, за да намериш решение на въпросите си, вместо да демонстрираш фалшиво "всичко е наред?" И ми отговориха: "Ама ти нали каза, че чувството за хумор решава нещата."
Прекръстих се мислено и благодарих (също мислено), че имам ясно виждане, че и освен да чувам, и разбирам.
Да, чувството за хумор помага, но не решава ситуациите. Къде е умението и майсторството? Да знаеш кога да действаш, и кога да изчакаш. Кога е уместно да говориш, и кога да замълчиш. Кога да включиш чувството за хумор, и кога да си сериозен. Кога да се смириш (малко, не много, че с робска психика до никъде не се стига), и кога да отстояваш себе си.
Ей такива едни прости неща, ама важни!
Пиша разни неща, което си е моя работа, а как се разбират - не е моя работа...
Та да преведа в ефир значението на едно мое послание: "Опитайте и прилагайте". В него споделям, че чувството за хумор много ми помага. Умението да "видя" ситуациите и през такъв поглед и т.н.
Факт за мен, което не означава, че ходя ежеминутно с нахилена физиономия и когато не се чувствам идеално добре, да твърдя друго (ей тъй за замаскиране и пък нека да ви е яд).
И какво наблюдавам след това - хора, които са в период на изпитания, не се заемат да ги преодоляват, а ходят с нахилените физиономии (маски), което често граничи и с доза инфантилност, изживяват се като душата на компанията (за повече аполодисменти) и нехаят за ситуацията, защото някой някъде казал, че "те се разрешават от само себе си".
Мъдра мисъл, ама зависи за какво и кой. Живот, основан на цитати и мъдрости, без да са осмислени и преживени, едва ли може да е полезен на собственика му.
И сега превод: ползвам чувството си за хумор често, и то когато разказвам за преживявания и случки, различни от приятни за мен, което означава, че съм се справила и излязла "цяла" от ситуациите. А в моментите на справяне и преодоляване - елате да ме видите - действам, без много, много да говоря и е по-добре да не сте наоколо.
От оплаквания, жалвания и роля на жертва, съм оперирана. Винаги е било така (а не че вчера съм срещнала някой и ми е допаднал неговия начин на мислене и действие и днес - хоп, хайде и аз като него да направя). Такава е същността ми и това "работи" за мен, затова няма да ме чуете да хленча.
И да се върна на чувството за хумор, което помага. След като позабелязах и понаблюдавах известно време едно неадекватно поведение, попитах: "Защо не направиш нещо, за да намериш решение на въпросите си, вместо да демонстрираш фалшиво "всичко е наред?" И ми отговориха: "Ама ти нали каза, че чувството за хумор решава нещата."
Прекръстих се мислено и благодарих (също мислено), че имам ясно виждане, че и освен да чувам, и разбирам.
Да, чувството за хумор помага, но не решава ситуациите. Къде е умението и майсторството? Да знаеш кога да действаш, и кога да изчакаш. Кога е уместно да говориш, и кога да замълчиш. Кога да включиш чувството за хумор, и кога да си сериозен. Кога да се смириш (малко, не много, че с робска психика до никъде не се стига), и кога да отстояваш себе си.
Ей такива едни прости неща, ама важни!
Още интересно за вас:
- С душа
Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik
