Пример за пречистваща медитативна прошка, която премахва негативните натрупвания в душата. Затворете очи, влезте в ролята на тъжен несретник. Вие сте в празен киносалон. Наоколо е тъмно. Екранът засега е празен, но вие знаете, че филмът ще е за вас. Как е направен, за какво се разказва, не знаете. Тревогата ви нараства, прорязва ви болка. Всичко скъпо, което сте имали, си е отишло безвъзвратно, сякаш не е било: в миналото си виждате само неприятности, разочарования, унижения, обиди... Паметта ви връща към тях, продължава нататък, към младостта, към детството... първите горчивини... празна обвивка вместо бонбон... съседчето ви взима играчката... и още нещо. и още, и още...
Екранът светва, там се движат някакви силуети, сенки, лица... Вглеждате се без напрежение, образите стават все по-контрастни, започвате да разпознавате някои лица. Вижте, това са хора, с които животът ви е срещал. Мнозина са ви карали да страдате, на други вие сте вгорчавали дните... Никого от тях не сте викали тук специално, но те са дошли, те са тук, следователно и те, и вие имате нужда от тази среща. Следователно трябва да поговорите с всеки. Мислено влезте през екрана, станете участник в действието, кажете на всеки, който ви е обидил, нещо от рода на: "Да, ти навремето направи нещо, от което много ме заболя. Ужасно мъчно ми беше, но всичко е вече минало, вече го няма - аз ти прощавам!..."
Не се задържайте при никого за по-дълго, вървете от човек към човек, но говорете с всеки, дори с хора, които не познавате, изслушайте всички и им простете, и поискайте прошка от тези, на които вие сте причинили болка. Дръжте се нежно с всички, особено с близките си. Близките ни причиняват най-големи страдания, но те често не знаят какво правят... простете им всичко. Ако сълзите ви бликнат, не ги сдържайте... Плачете, плачете, сълзите носят облекчение, с тях изчезва всичко, което ви е мъчило и потискало, всичко, което повече няма да се върне. Стоп!
Мислено си кажете: "Достатъчно, бях в миналото, но само защото аз го поисках. Вече не съм това, което бях по-рано, животът ми е истински. Лошото, което е било, няма нищо общо с мен, в мен няма място за него. Да, в живота ми имаше много грешки, обиди, огорчения и разочарования, но аз живея, значи съм имал силата да надмогна лошото, следователно ще имам силата да продължа напред, правя всичко по силите си, за да не стана както едно време, искам да съм нов, друг човек... Вече съм друг.
Мисля, чувствам, дишам — и това само по себе си е щастие, а по-рано не го разбирах и не го ценях. Всичко, необходимо за щастието, е с мен и в мен, имам цел в живота и нищо не ми пречи да се движа към нея. Млад съм, уверен съм в силите си, ще направя всичко възможно животът ми да е пълноценен, щастлив - знам, че ще успея." (Ясно формулирайте конкретната си цел, движението към която ще изпълни живота ви с радост, със смисъл. Деца, семейство, работа... Всеки с приоритетите си.)
Ако успеете да направите тази тренировка на нужната вълна, ако успеете искрено и от все сърце да простите на засегналите ви всички стари и нови огорчения, ще почувствате неимоверно облекчение, сходно дори с блаженството. Душата ви ще се освободи от тежкия гнет. а "непослушният" образ на младостта ще се приплъзне на освободилото се място, ще се слее с вас и ще стане част от същността ви. Възходи - падения, приливи - отливи, ден - нощ, топлина - студ, светлина - мрак...
За света, в който съществуваме, са характерни ритмични качествени движения на материи и енергии към полярни точки. Нашите настроения се ръководят от същата обща закономерност. Ние сме ту безпричинно мрачни, ту весели; ту чувстваме, че можем да направим чудеса, ту откриваме, че нещата не вървят и ни е яд на "двете ни леви" ръце. Състоянието ни подлежи на промени, които на пръв поглед никак не зависят от нас.
А всъщност от настроението ни непосредствено зависи качеството на протичане на оздравителния процес. Психологически изследвания сочат, че всички са оптимисти по природа и не само не са оплаквали горчивата си орис, но дори не са и помисляли за нещастен край. Не са се борили за живота, а са живели (всеки ден, всеки час, всяка минута), радвали са се на малките си сполуки и не са се предавали при несполуките. Вярвали са, че облаците, помрачили хоризонта им, непременно ще се разпръснат. Неслучайно унинието е един от най-тежките грехове в християнската идеология. Ето защо за всеки от нас е толкова важно да умее да се справя с приливите на меланхолия (потиснато състояние на духа).
из "Тренировка на тялото и духа", Мирзакарим Норбеков
Още интересно за вас:
Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0898876919
Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik
Няма коментари:
Публикуване на коментар