Когато подкрепяме другите, ние подкрепяме себе си. Радостта и щастието, които носят любовта и състраданието към околните са една от най-добре пазените тайни на човечеството. Ползите са толкова значими, че трябва да си зададем въпроса, защо не даваме такава благодат по-често. Когато помагаме на някого, се чувстваме по-добре. Върнете се в спомените си към времена, когато сте се раздавали. Може би сте се грижили за болен приятел, били сте доброволец в някоя кухня, тренирали сте училищния футболен отбор, участвали сте в благотворителна акция... Какво сте изпитвали тогава? И защо сте се чувствали добре? Какво се съдържа в обичта и грижата един за друг, която облекчава душите ни? Може би така ние преоткриваме взаимната ни свързаност. Скрита част от нас потръпва от радост, когато достигаме един до друг по простички, обикновени начини.
Рам Дас обяснява какво се случва, когато си помагаме: "Когато се грижим един за друг, ние понякога виждаме основното качество на своето съществуване. Може да седим самотни, изпаднали в самосъжаление и липса на вяра в себе си, когато телефонът звънва и отсреща е приятел в истинска депресия. Инстинктивно излизаме от самовглъбението си и казваме няколко одобрителни думи. Когато затворим слушалката, споделили взаимно успокоение, се чувстваме малко по-уютно със себе си. Напомнено ни е кои всъщност сме и какво можем да предложим един на друг." За жалост животът ни е натоварен. Понякога си мислим, че нямаме време да помагаме. Винаги има толкова неща, които трябва да свършим и всички те изглеждат важни. Но ако не ценим помощта, ако не я възприемаме като важен елемент от израстването и развитието ни, какво говори това за нас самите? По какъв път вървим ако любящата привързаност не е част от нашето пътуване? Наистина ли смятаме, че спечелването на повече пари, гледането на телевизия или вечерятя в хубав ресторант ще ни направят много щастливи?
Търсим радост в романтиката, постиженията, придобивките, вълнуващите преживявания и те ни носят удоволетворение, но винаги трябва още нещо. Парадоксът е, че ако сме изцяло заети само със собственото си щастие, никога няма да го изживеем истински. Японците имат един израз за невротична самовглъбеност. Това е "seikatsu onchi" – понятие, което свободно се превежда като "глух за живота". Това състояние ни прави напълно отдадени на себе си. Всяко събитие или обстоятелство е оценявано според това как се отразява на нашата личност. Другите не са важни. Тази себеконцентрираност е причина за повечето ни страдания. Когато сте нещастни, за кого мислите – за себе си или за другите? Винаги за себе си! Това ни говори нещо...
Любящата привързаност е просто отваряне към другите. Тя се изразява в помощ един към друг посредством малки жестове на доброта и състрадание. Не еднократно, а редовно и постоянно, така че да забравим чувството на изолираност и да започнем да усещаме нашата цялост и радостта, която тя носи. Разумът ни може да се опита да наложи концепцията "Ние не сме сами", но никога не можем да сме убедени дали е така само чрез разума си. Дори и най-просветеният ум не може да е сигурен в това. Но сърцата ни знаят тази съкровена истина.
"Правете всичкото добро, на което сте способни, с всички средства, които имате, по всички начини, които знаете, на всички места, където можете, по всяко време, когато можете, на всеки човек, на когото можете, докато можете!" Джон Уесли
Още интересно за вас:
- За мен
- Метод за Лично съветване
- За утвържденията
Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333
Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik
Няма коментари:
Публикуване на коментар