Прошка = любов към себе си

След като отворим раните, трябва да изчистим цялата емоционална отрова. Как ще направим това? Същият Учител ни е дал решението преди 2000 години – прошката. Няма друг начин освен прошката, за да изчистим емоционалната отрова. Трябва да простите на всички, които са ви наранили, дори когато умът ви да оценява това, което са ви причинили, като непростимо. Ви ще им простите не, защото те са го заслужили, а защото не искате да страдате и да ви боли всеки път, когато си спомните за това. Няма значение какво са ви направили другите, вие ще им простите, защото не искате да ви се гади през цялото време. Прошката е необходима за вашето собствено ментално излекуване. Вие ще простите, защото чувствате състрадание към себе си. Прошката е акт на любов към самия себе си. Нека вземем за пример една разведена жена. Представете си, че сте били женени в продължение на 10 години и независимо по каква причина сте имали грандиозен скандал със съпруга си за някаква голяма несправедливост. Развели сте се и наистина мразите бившия си съпруг. Просто като чуете името му, изпитвате силна болка в стомаха и искате да го ударите с нещо. Емоционалната отрова е толкова силна, че не можете да го търпите повече. Нуждаете се от помощ, така че отивате при терапевт и казвате: “Толкова много страдам, изпълнен съм с гняв, ревност и злоба. Това, което той направи е непростимо. Мразя този мъж.” Терапевтът гледа в очите ви и казва: “Трябва да освободите емоциите си, да изразите гнева си. Това, което би трябвало да направите, е да избухнете в гняв. Вземете възглавницата, бийте я, ритайте я, хвърляйте я и освободете гнева.” Продължавате нататък и избухвате в най-големия гняв, освобождавате всички емоции. Изглежда, че наистина работи. Плащате 100$ на терапевта си и казвате: “Много ви благодаря. Сега се чувствам по-добре.” Накрая на лицето ви грейва най-голямата усмивка. Излизате от офиса на терапевта и  познайте кой шофира срещу вас насреща? Веднага щом видите бившия си съпруг същият гняв, дори и по-лош се надига отново. Трябва да отидете при терапевта отново и да платите отново 100$ за още един емоционален изблик. Освобождаването на емоциите по този начин е само временно решение на въпроса. То може да доведе до известно освобождаване на емоционалната отрова и да ви накара да се чувствате по-добре за известно време, но това няма да оздрави раните ви. Единственият начин раните да бъдат излекувани е чрез прошката. Вие трябва да простите на бившия си съпруг за несправедливостта. Ще разберете, че сте простили на някого, когато го видите и не чувствате повече нищо. Когато чуете името му и не изпитвате никаква емоционална реакция. Когато можете да докоснете раната и тя не ви боли, тогава ще знаете, че наистина сте простили. Разбира се белегът ще бъде там също както остава върху кожата ви. Вие ще имате спомен за това какво е ставало, за това какви сте били, но след като бъде излекувана раната, тя повече няма да ви боли.

Може би си мислите: “Лесно е да се каже, че трябва да простим. Аз опитах, но не мога да го направя.” Намирате си причини, оправдания защо не можете да простите. Но това не е истината. Истината е, че вие не можете да простите, защото сте научени да не прощавате, защото така сте го правили досега. Имало е време, когато сме били деца, когато прошката е била наш инстинкт. Преди да хванем "умственото заболяване", прошката е била естествена и без усилия. Свикнали сме да прощаваме на другите почти веднага. Ако видите две деца, които си играят заедно и се сбият едно с друго, те започват да плачат и отиват при майките си: “Ооо…, той ме удари”. Тогава едната майка отива при другата да говори с нея. Двете майки се скарват лошо, а двете деца 5 минути по-късно отново играят заедно сякаш нищо не се е случило. Майките вече се мразят една друга за останалата част от живота си. Не става въпрос да се учим да прощаваме, защото сме родени с способността да прощаваме. Но познайте какво се е случило? Научили сме противоположното държане и сме го практикували дълго време, така че сега прошката се оказва доста трудна. Който, каквото и да ви прави – забравете за това. То не засяга нашия живот. В противен случай се получава война на гордостта. Защо? Защото нашата гордост нараства, когато не прощаваме. Ние ставаме по-важни, ако кажем: “Каквото и да прави, аз няма да му простя.Това, което той направи с мен е непростимо.” Истинският проблем е гордостта. Заради гордостта, заради честта ние добавяме още огън към несправедливостта, за да си напомним, че не можем да простим. Познайте кой ще страда и акумулира все повече емоционална отрова. Ще започнем да страдаме за всички неща, които правят хората около нас, дори те да нямат нищо общо  с нас.
Научаваме се също да страдаме просто, за да накажем този, който ни е оскърбил. Държим се като някое малко дете, избухнало в гневен изблик просто за да привлече вниманието. Аз наранявам себе си, за да демоснстрираме: “Виж какво правя заради теб!” Това е смешно, но ние точно това правим. А това, което наистина искаме да кажем, е:  “Господи, прости ми!”, но ние не го правим докато Бог не дойде пръв да ни поиска прошка.  Много пъти дори не знаем защо сме толкова разстроени от нашите родители, приятели, от партньора си. Ние сме разстроени и ако по някаква причина другите хора ни помолят за прошка, ние веднага започваме да плачем и казваме “О, не. Ти ми прости”.
Отидете и вижте малкото дете на ъгъла, изпаднало в гневен изблик. Вземете гордостта си и я хвърлете в боклука. Вие не се нуждаете от нея. Просто се освободете от чувството си за гордост и помолете за прошка. Простете на другите и ще видите, че във вашия живот ще започнат да се случват чудеса. Първо, направете списък на всички, от които смятате, че трябва да поискате прошка, след това им поискайте прошка. Дори да няма достатъчно време да се обадите на всички, поискайте прошка в молитвите си и във фантазията си. Второ, направете списък на хората, които са ви наранили, всички на които е необходимо да простите. Започнете с родителите си, братя и сестри, деца, съпруг, приятели, любим, котка, куче, правителството и господ.
Сега вие ще простите на другите, знаейки че каквото и да е направил някой то няма нищо общо с вас. Всеки живее своя собствен сън, запомнете. Думите и действията, които ви нараняват, са просто реакция, отговор на демоните в собствения ум на човека. Той сънува в ада, а вие сте второстепенен герой в неговата драма. Нищо от това, което човек прави, не е заради вас. След като осъзнаете това и престанете да приемате нещата лично, състраданието и разбирането ще ви доведат до прошката.

Започнете да работите върху прошката, започнете да прощавате. Отначало ще бъде трудно, но след това ще се превърне в навик. Единственият начин да възстановите способността си да прощавате е да започнете отново да прощавате. Практикувайте все повече и повече и накрая ще откриете дали можете да простите и на себе си. В един момент разбирате, че трябва да простите на себе си за всички тези рани, за цялата емоционална отрова, която сте създали за себе си в съня си. Когато си простите, себеприемането  и любовта към себе си започват да нарастват. Това е върховната прошка – когато простите на себе си. Проявете сила и простете на себе си за всичко, което сте направили в живота си.

Дон Мигел Руис

Още интересно за вас:
- Тънките струни на душата
- Ако правя каквото искам
- Утвърждавайте доброто

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik