Има хора, които предизвикват реакции още с влизането си в стаята. Не защото търсят внимание. А защото носят присъствие, което не може да бъде подминато. Аз съм от тях. Не съм провокация. Аз съм огледало. Но не огледало за прическа. Огледало за душа.
Какво ме прави такава?
Слънце съвпад Плутон в 7 дом – присъствие, което вижда в дълбочина. Не можеш да излъжеш, не можеш да скриеш. И това плаши онези, които са свикнали да се крият зад маски.
Луна в Лъв с напрегнати аспекти към Марс и Венера – жена, която не се снишава, не се преструва, не се извинява за присъствието си. И това разклаща онези, които не знаят как да се изправят пред такава енергия.
Меркурий в съвпад с Уран и Плутон – мисъл, която идва рязко, ясно, без филтър. Не за да нарани. А защото така виждам.
Хирон в Овен в 1 дом – моето съществуване само по себе си е провокация към несмелите. Напомням им за силата, която не живеят.
Какво се случва тогава?
Хората се чувстват разголени. Разтърсени. Понякога наранени. Не защото съм ги нападнала. А защото съм изрекла онова, което не са посмели да формулират.
Защото когато говориш от себе си, това е мнение. А когато говориш през себе си – това е отговор.
Как живея с това?
Не го омекотявам. Но го канализирам – през думи, текст, консултации.
Не се обяснявам. Който трябва да ме разбере – ще ме разбере.
Не поемам вина. Защото знам, че това не е агресия. Това е истина.
И да, усещам се като трън в системата. Понякога и в чуждото удобство. Но не защото искам да бодна. А защото не мога да се прегъна.
Понякога тази способност е провокация. Не защото я използвам агресивно, а защото събужда в другите нещо, което са опитвали да държат скрито.
Например:
В разговор с човек, който бяга от вътрешните си страхове, без да го осъзнава, усещам темата, която го тревожи. И ако кажа едно изречение, което го докосва, той се отдръпва, без да разбере защо.
Случва се да задам въпрос в точния момент, който разклаща защитна фасада и човек реагира остро, защото не е готов да се погледне отвътре.
Има хора, които ме харесват, но не могат да бъдат дълго около мен, защото усещат, че присъствието ми им „разголва“ несигурностите.
Това не е умишлено. Не е и за всеки. Но за онзи, който е в път към себе си, е безценно.
Това е силата ми. И това е моят път. Който може, идва с мен. Който не може, ще ме разбере, когато е готов.
Калина Митева - Халия - Астропсихология и символен анализ
Халия е гласът, който те подкрепя да вървиш с вътрешна сила – дори когато пътят не е лесен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар