До всички, които са тръгнали по своя път
Не пиша това като специалист. Пиша го като човек. Човек, който е минал през собствени съмнения. През умора, тишина, пренареждане. През онези моменти, когато уж „нищо не се случва“, а всъщност всичко се движи вътре в теб. И ако има нещо, което мога да ти кажа днес, то е това:
✨ Не си изгубен. Може просто да си в преход.
Промяната не винаги е бурна. Понякога е тиха. Понякога се случва докато не гледаш. Докато си мислиш, че си „извън играта“. А всъщност – подготвяш нещо ново.
Вярвай на вътрешния си ритъм. Дори когато не си сигурен. Особено тогава. Ти не си закъснял. Не си се провалил. Не си спрял. Просто си на път. Аз също съм. И затова продължавам, малко по-съзнателно. Малко по-ясно. Без да бързам да съм „готова“. А с желание да бъда истинска.
Ако си до мен - добре си ми дошъл.
Но дори и да не си, знай, че има хора като мен, които вярват в онова, което още не се вижда. ✨ Движим се. Израстваме. Създаваме неща, които ще дадат смисъл. И ще си ги познаем по това, че ще ги усетим като дом, защото:
Когато е трудно - не се отказвай.
Не защото е лесно. А защото трудното не е знак за край. Трудното е знак, че нещо се разширява в теб. Че минаваш през старите кожи. През тесните обувки. През онези моменти, в които си почти готов да се откажеш, но ако останеш още малко ще разбереш защо си минал точно оттам. Трудното не те пречупва. То те прави ясно различим.
Когато те лъжат - не обезверявай себе си.
И не отписвай доброто. Не си виновен, че си повярвал. Това, че си видял светлина в някого, не е твоя грешка. Това е твоята сила. И дори когато другите носят маски, не отмъщавай със същото. Просто си тръгни. Без драма. Без отрова. Истината се пази от хора, които не я тъпчат със страх. А ти я носиш.
Когато най-боли - не се затваряй от себе си.
Точно тогава. Не се отдръпвай. Прегърни се. Не с илюзии. А с онази прегръдка, която казва: „Още съм тук. Не се отказвам от себе си, дори да ме боли.“ Защото болката не идва да те унищожи. Идва да те върне в центъра. В теб. Там, където не можеш да бъдеш изгубен.
Няма нужда да доказваш стойността си. Няма нужда да я обясняваш. Който има очи – ще те види. Който има място – ще те посрещне. Останалото? То не е загуба. То е освобождаване.
Светлината ти не е за онези, които се страхуват от нея. Тя е за хора, които я разпознават – защото носят същата. А другите? Нека се опитват да угасят – там, където някой още им позволява.
Понякога хората не отричат стойността ти, просто не знаят какво да правят с нея. И я бутат в ъгъла. Но стойността не изчезва. Тя чака да бъде разпозната там, където няма нужда да се намалява, за да бъде приета.
Когато започнат да гасят светлината ти, значи тя вече свети силно. Обърни се. Тръгни. Светлината ти не е за обяснение. Тя е за хората, които не искат да им я доказваш. За онези, които ще я познаят, когато я срещнат. А другите, нека шумят. Нека палят огньове. Светлината ти не им е длъжна. – Халия
Няма коментари:
Публикуване на коментар