Ако човек е убеден, че в този свят всичко най-добро вече е продадено, тогава за него наистина остават само празни рафтове. Ако мисли, че за такава стока трябва да чака на огромна опашка и да плати скъпо и прескъпо, така и ще стане. Ако очакванията му са песимистични и пълни със съмнения, те непременно ще се оправдаят. Ако смята, че ще се сблъска с недружелюбно обкръжение, предчувствията му се сбъдват. Но щом го споходи невинната мисъл, че светът е запазил за него всичко най-добро, и това, кой знае защо, се сбъдва. Така човек формира с мислите си слоя на своя свят. Но в повечето случаи не разбира как става това.
Човек се стреми „всичко да стане така, както искам". Опитва се да приложи простичкия си принцип към света: накъдето завия, натам и ще тръгна; където понатисна, там и ще се огъне. Но кой знае защо, светът не желае да му се подчини. Нещо повече - човек завива на една страна, а го отнася съвсем на друга. Би трябвало да се замисли: щом реалността се държи толкова неадекватно, значи е нужен друг подход. Може би тя се подчинява на съвсем други закони? Но човек не иска да спре, за да се огледа, и продължава упорито да постъпва по своя си начин. Вследствие на подобно „творчество" се получава слой на света, където „всичко не е така, както искам". Напротив, много неща стават „така, както не искам". Някаква странна, капризна, несговорчива реалност. Често имаме усещането, че светът сякаш ни прави напук. Като че ли необяснима сила привлича неприятностите към нас. Опасенията ни се сбъдват, най-лошите ни очаквания се оправдават. Постоянно ни преследва онова, към което изпитваме неприязън и се стараем да го избегнем. От теорията на транссърфинга е известно защо излиза така, че „получавате онова, което не искате", особено ако това нежелание е неудържимо. Вие ненавиждате или се страхувате от нещо с цялото си сърце? Значи външното намерение ще ви предостави точно това в излишък. Мисловната енергия, родена от единството между душата и разума, превръща възможността в действителност. С други думи, секторът от пространството на варианти, чиито параметри отговарят на мисловното излъчване, се материализира, ако чувствата на душата са единни с мислите на разума. Но това не е единствената причина за реализиране на най-лошите очаквания. Общо взето, животът без проблеми е норма. Всичко се нарежда добре и гладко, щом се движите по течението на вариантите, без да нарушавате равновесието. Природата не обича да разхищава енергия и не е склонна да прави интриги. Нежелателните обстоятелства и събития се случват, защото излишните потенциали внасят изкривявания в околната енергийна картина, а отношенията на зависимост задълбочават нещата. Излишни потенциали възникват, когато на някакви качества се придава излишно голямо значение. А между хората се създават отношения на зависимост, когато те сравняват себе си с другите, противопоставят се и поставят условия от рода на: „Ако ти така, аз пък еди-как си..." Излишният потенциал не е толкова страшен, докато изкривената оценка съществува сама за себе си, без връзка с нещо друго. Но щом изкуствено повишената оценка на един обект се постави в сравнително отношение с друг, възниква поляризация, която ражда вятъра на равновесните сили. Те се стремят да премахнат възникналата поляризация и в повечето случаи действието им е насочено срещу онзи, който я е създал. Ето няколко примера за потенциали без връзка: аз те обичам; аз обичам себе си; мразя те; аз съм си противен; аз съм добър; ти си лош. Подобни оценки не са основани на сравнение и противопоставяне. А ето примери за потенциали, създадени от отношенията на зависимост: обичам те, при условие че и ти ме обичаш; обичам себе си, защото стоя по-високо от всички вас; ти си лош, защото аз съм по-добър; аз съм добър, защото ти си лош; не харесвам себе си, понеже съм по-лош от всички; ти си ми отвратителен, понеже не си като мен. Точно затова неприятностите нахлуват в живота ни толкова настойчиво и сякаш нарочно. Например в съпружеските двойки като че ли се съединяват несъвместими личности, сякаш за да се наказват един друг. В различните колективи винаги ще се намери макар един човек, който ще ви досажда. Законите на Мърфи са от същото естество. А е необходимо само да изпълните основното правило на транссърфинга: позволете си да бъдете себе си, а на другите - да бъдат други. Трябва да пуснете света на свобода, да разхлабите хватката си.
Колкото повече държите на желанията и претенциите си, толкова по-силен е магнитът, който привлича всичко противоположно. Става буквално следното: вие сте хванали света за гърлото, а той се съпротивява, опитвайки се да се освободи. Да го притискате и да настоявате е безполезно - ситуацията още повече ще се влоши. Вместо това трябва осъзнато да промените отношението си към ситуацията съобразно с правилото на транссърфинга. Правилото на транссърфинга действа безотказно, като отървава онзи, който го спазва, от маса проблеми с неизвестен произход. Щом разхлабите хватката си и престанете „да държите света за гърлото", той тутакси става приветлив и послушен. Е, а онзи, който „не пуска света", ще привлича като магнит всичко противоположно. Примери има колкото
щеш. Вие самите можете да потвърдите, че светът честичко ви действа на нервите. Разбира се, за
всекиго различно и в различна степен. Но в общи линии същността е: ако в дадения момент нещо може
да ви извади от релси, то сякаш напук се случва. Има много начини да се
повиши напрежението. Да предположим,
бързате за някъде и се страхувате да не закъснеете. От този момент
нататък всичко работи против вас. Хората ви препречват пътя и си вървят бавничко, а вие не успявате да ги заобиколите.
Необходимо е по-скоро да преминете през вратата, а там буквално се е извила опашка от мързеливци, които едва-едва
тътрят крака. С колите по булеварда става същото. Всички сякаш нарочно са се наговорили.
Разбира се, отчасти
това се дължи на възприятията - когато бързаш, ти се струва, че целият свят се движи по-бавно. Но има и явни признаци:
асансьорът или колата се поврежда, автобусът закъснява, попадате в задръстване - тук вече има
някаква злонамерена обективност.
Можем да приведем и
други примери. Ако сте разтревожени или напрегнати от нещо, хората около вас
ще правят тъкмо
това, което ви дразни, и то именно когато искате да ви оставят на мира. Децата се качват на
главата ви, въпреки че дотогава са били кротки. Някой наоколо започва да дъвче
и да гълта шумно.
Разни субекти ви се мотаят в краката и ви досаждат с проблемите си. Навсякъде ви налитат
различни пречки.
Ако чакаш нетърпеливо някого - дълго не идва. Ако не искаш да виждаш никого -
непременно ще се появи някой. И тъй
нататък... Вадим Зеланд
Още интересно за вас:
Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333
Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik
Няма коментари:
Публикуване на коментар