Празните приказки. Мисленето на дребно. Хитруването на дребно. Онези дребни навици, с които се опитваме да оцелеем ден за ден, но които в дългосрочен план ни държат на едно място. Въпросът не е дали са грешни. Въпросът е: служат ли ми още?
И ако отговорът е "да" - добре. Но ако са ни донесли само временна полза или привидно спокойствие, без удовлетворение, без посока, тогава може би е време за друг избор. Избор, който не носи моментна печалба, а дълбоко усещане за стойност. За смисъл. За живот, който не се преживява на дребно.
Първо себе си. После - света.
Не можем да разбираме другите, ако не сме се разбрали със себе си. Ако не познаваме своите страхове, избягвания, вътрешни схеми. Иначе оставаме в противоречие, уж "виждаме всичко", а не виждаме себе си. Уж "сме наясно с хората", а пропускаме собствената си същност.
Това ни прави или твърде строги към другите, или слепи за реалността. И в двата случая, не сме свободни.
Съдбата не е присъда, тя е огледало.
Всеки е такъв, какъвто е. И всеки си носи уроците, които е готов да види.
Не е нужно да се обиждаме от мисълта, че си „заслужаваме съдбата“. По-добре да вложим мисъл с душа и да проумеем какво точно ни се случва. Не да бягаме, не да се защитаваме, а просто да погледнем.
Защото само тогава разширяваме погледа си. Само тогава парчетата от пъзела започват да се подреждат.
Следващото ниво започва с едно: осъзнатост.
Осъзнатият живот не е лесен, но е истински. Когато живеем така, изборите ни са по-чисти. А когато изборите са осъзнати, ситуациите, които привличаме, започват да носят развитие. Не винаги щастие, но винаги смисъл.
Животът няма да ни поднесе само хубавото. И никой не ни го е обещавал. Но ние можем да изградим устойчивост, радост, дори лекота, чрез себепознание, приемане и отговорност.
Промяната не идва за два дни. Но си струва.
Колко години сме живели по начин, който ни е довел до тук? И как очакваме всичко да се обърне в наша полза за седмици или месеци?
Вътрешната промяна изисква време. Изисква постоянство, упоритост, търпение, смирение. Именно онези качества, които рядко се учат от комфорт, но винаги се развиват в съзнателен избор.
И ако този текст ти проговори, значи вече си в процеса.
Ако не, просто го подмини. Без съпротива. Без защита. Защото Животът си знае работата. Понякога ни дава знак още преди да сме задали въпроса.
Да му се доверим. И да се оставим да ни учи.
Калина Митева - Халия - Астропсихология и символен анализ
Халия е гласът, който те подкрепя да вървиш с вътрешна сила – дори когато пътят не е лесен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар