С времето човек изгражда собствен стил на работа: подход, който стъпва върху личното му усещане, професионалния опит и интуицията, която му показва посоката, и този процес не се случва внезапно, а като бавно вътрешно подреждане, в което постепенно става ясно кое идва отвън като очакване и кое идва отвътре като истина.
В този момент работата престава да бъде усилие и започва да бъде присъствие, защото човек вече не се опитва да се вмести в чужди рамки, а избира да работи така, както му е естествено, спокойно и вярно на самия него, без да се доказва и без да изпълнява роли.
Тук започва истинската промяна.
I. Когато работиш в своя стил, а не в чуждите очаквания
В моята работа това означава, че не следвам предварително зададени схеми и не се опитвам да напасвам процеса към нечия представа как "трябва" да изглежда една консултация, защото за мен истинската стойност се ражда тогава, когато вниманието е насочено към човека отсреща, към неговия конкретен момент, към символите, които се активират, и към начина, по който те могат да бъдат преведени на ясен и разбираем език.
Работя бавно, когато темата изисква време и пространство, работя ясно, когато човекът има нужда от подредба и фокус, и навлизам в дълбочина само тогава, когато виждам, че има готовност за това, без да насилвам процеса и без да преминавам граници, които не е време да бъдат прекрачени.
Не се състезавам, не претрупвам и не украсявам, защото опитът ме е научил, че претоварването създава шум, а шумът не води никого до яснота, докато простотата, ритъмът и вниманието към същината позволяват на човека да се ориентира и да си поеме дъх.
II. Как изглежда работата, когато спреш да се доказваш
Когато спреш да се доказваш, работата ти престава да бъде усилие и започва да бъде присъствие, в което няма напрежение да се харесаш, да впечатлиш или да покриеш нечии очаквания, а има спокойно съсредоточаване върху това, което правиш най-добре и което идва естествено от опита и интуицията ти.
В този етап човек вече не бърза да дава отговори, не се надпреварва да показва знания и не се опитва да запълва тишината с думи, защото е разбрал, че истинската стойност се ражда именно в онези паузи, в които нещата узряват и намират правилната си форма.
Работата започва да тече по-бавно, но и по-дълбоко, като всяко действие има смисъл, а всяка дума тежи точно толкова, колкото трябва, без излишък и без показност, защото вече няма нужда да се доказваш чрез количество или интензитет.
Хората, които идват при теб в този етап, също са различни, защото вече не търсят спасение или бързи отговори, а търсят перспектива, спокойствие и човек, който може да ги държи стабилно в процеса, без да ги води насила или да им налага решения.
III. Защо тишината в работата е знак за сила, а не за липса
С времето човек започва да забелязва, че най-смислените и най-точните процеси не се случват в шум, обяснения и постоянно движение, а в една особена тишина, която не е празна, а наситена с внимание, присъствие и вътрешна яснота.
Тази тишина не е липса на активност, а знак, че човекът е спрял да разпилява енергията си и е започнал да я събира, защото само човек, който е сигурен в себе си и в опита си, може да си позволи да не говори излишно, да не реагира прибързано и да не се намесва там, където е по-мъдро да се изчака.
Тишината в работата е форма на уважение – към процеса, към човека отсреща и към самата работа – защото думите вече не се използват като инструмент за контрол, а като средство за яснота, което се прилага точно тогава, когато е нужно.
И именно тази тишина създава доверие, защото хората усещат, когато отсреща има човек, който може да държи пространство, без да го натоварва със собствените си страхове или амбиции.
Когато работиш в своя стил, когато спреш да се доказваш и когато си позволиш тишина в процеса, работата започва да има друг ритъм – по-устойчив, по-дълбок и по-човешки, в който точността се ражда естествено, а резултатите идват като следствие, а не като цел.
Това е работа, която не изчерпва, а подхранва, защото вече не се бориш за място, а просто заемаш своето, с увереността на човек, който знае кой е, какво прави и защо го прави точно по този начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.