Кога човек знае, че е време за решение?

Има един много тих момент, в който човек разбира, че вече не става въпрос за колебание, за изчакване или за още малко време, а за решение, което не търпи отлагане, дори когато външно нищо драматично не се случва и никой не ни притиска да изберем посока. Това не е момент на внезапна яснота, нито на емоционален изблик, а по-скоро вътрешно спиране, в което осъзнаваш, че въртенето в кръг е станало по-изморително от самия избор.

Обикновено човек си мисли, че ще разбере, че е време за решение, когато има достатъчно аргументи, сигурност или външно потвърждение, но истината е, че този момент идва много по-тихо и по-незабележимо, тогава, когато започнеш да повтаряш едни и същи мисли, едни и същи разговори и едни и същи въпроси, без те да водят до нищо ново. Не защото не си способен да мислиш, а защото ситуацията вече е дала всичко, което може да даде, и повече яснота няма да дойде от анализ, а от движение.

Често хората чакат знак, но истинският знак не е външно събитие, а вътрешно усещане за застой, в който разбираш, че бездействието вече също е избор, и то неутрален само на пръв поглед. Точно тогава се появява и едно специфично напрежение, не шумно и паническо, а постоянно и фино, което не си отива, колкото и да се опитваш да го игнорираш. Това е моментът, в който въпросът вече не е какво ще стане, а колко дълго още ще стоя тук.

Интересното е, че когато наистина е време за решение, човек рядко търси съвети в масовия смисъл на думата. Той не иска някой да му каже какво да прави, а да му помогне да види ситуацията такава, каквато е, без надеждите, страховете и оправданията, които до този момент са я замъглявали. Търси перспектива, не посока и  яснота, а не утеха.

И може би най-сигурният знак, че е време за решение, е когато започнеш да усещаш, че вече не питаш от любопитство, а от нужда да спреш вътрешния хаос, който се е натрупал от прекалено дълго стоене на едно място. Не защото изборът е лесен, а защото липсата на избор е станала по-тежка от последствията му.

Ако четеш това и нещо в теб се е успокоило, вместо да се напрегне, вероятно вече знаеш. И не е нужно да бързаш. Нужно е само да не се връщаш назад към онова, което вече си надраснал.  

🌿 Калина Митева - Халия 

       Астропсихология • Символен анализ • Авторски консултативен подход 

Там, където въпросите намират своите решения и сложното се превръща в разбираемо и приложимо знание.