Много хора вярват, че болестта е просто лош късмет или биологична случайност. Но с времето и през собствения си опит научих, че тя често е езикът, на който тялото ни крещи тогава, когато душата ни е била принудена да мълчи твърде дълго.
Днес тук заставам като Халия, но зад това име стои целият извървян път на Калина. Това е пътят на една жена, която в един етап от живота си съзнателно избра да „намали светлината си“, за да не заслепява околните. Мислех си, че така правя добро. Оказа се, че съм създавала капан – на самата себе си.
Капанът на "изкуствения мир"
Дълго време се опитвах да бъда до безкрайност адаптивна в среди, които не бяха в никакъв синхрон с моята природа. Бях избрала ролята на "вечния балансьор" - човекът, който тушира напрежението, който заглажда ръбовете и спестява острите истини в името на едно илюзорно, общо спокойствие.
Вярвах, че да потискаш собствената си сила, за да не стресираш другите, е признак на доброта. Но днес знам: енергията никога не изчезва. Тя просто сменя посоката си. И когато не ѝ позволиш да излезе навън чрез гласа ти, тя се врязва навътре в теб.
Когато Марс удари навътре
В моята натална карта нося аспектите на „словесния меч“. Родена съм да виждам истината такава, каквато е – гола и директна, без илюзорни украшения. Но когато избрах да заглуша този вътрешен глас, за да не развалям баланса, аз всъщност обърнах този мощен инструмент срещу себе си.
Тялото ми просто не издържа на това системно предателство към собствената ми автентичност. Когато спреш да течеш в своя естествен ритъм, системата блокира. Моето сърце буквално имаше нужда от рестарт, за да ме подсети, че животът ми не е предназначен да бъде нечий буфер. Аз не съм тук, за да поемам чуждите удари, а за да бъда проводник на истината.
Урокът на Халия
Разболях се, защото се опитах да пазя мир там, където имаше хаос. Разболях се, защото вярвах, че комфортът на другите е по-важен от това да живея своята истина.
Днес вече не правя този компромис. Името Халия е моето ново начало. Сега използвам своята сила не за да разрушавам, а за да трансформирам. Моят „словесен меч“ вече не е скрит, той е тук, за да разрязва илюзиите и да осветява пътя.
Болестта беше моят най-тежък учител. Тя ме научи, че здравето започва там, където спира страхът да бъдеш себе си.
Отрезах косата си като символ на това ново начало. Понякога трябва да се освободим от старото, за да направим място за новата енергия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.