Консултации за подобряване качеството на живот.

вторник, 26 април 2011 г.

Притча за цар Давид

Преди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон.
— Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света?
— Навсякъде, където бях - отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя.
- Добре. А знаеш ли как да направиш това?
- Не, татко.
- Тогава чуй.
И цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история.

Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца - техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие.
Несправедливостта – казал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. "Светът съществува, а аз не съществувам" - за справедливия човек е важен само този принцип.
Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си."Аз съществувам, а светът не съществува" - от този принцип се ръководи мъдрецът.
Злото – казал Царят, — се появява, тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели, се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. "Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света." - ето основното за онези, които носят Доброто в света.
И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят - нему не може да му липсва нещо. "Светът съществува. И АЗ съществувам, целият свят е разтворен в мен" – ето формулата на Щастието.

Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това умрял. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ.
Минало време и постепенно народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид.
— Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош.
— Разбрах всичко - отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя.
— Добре - казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха.
— Тогава ми обясни как може да се победи страха.
— Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието.

... Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния.

Още интересно за вас:
За разчитане на знаците
За правилното разчитане на знаците
Прошка

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik


Няма коментари:

Публикуване на коментар