За динамиката между присъствие и нуждата от аплодисменти, или какво се случва, когато другият търси публика, а не приятелство.
Има отношения, които на повърхността изглеждат топли, ангажирани, "приятелски". Но ако останеш достатъчно дълго в тях, започваш да усещаш една невидима роля, която ти е отредена: не да си себе си, а да подкрепяш чужд сценарий. Да бъдеш публиката. Да аплодираш, когато другият има нужда от потвърждение. Да замълчаваш, когато присъствието ти започне да му пречи. Това не е приятелство. Това е сцена, в която си наета да поддържаш нечие самочувствие.
Контакт, който не е връзка, а инструмент за отразяване.
🔸 Човек, който жадува внимание, но не може да го удържи вътрешно.
🔸 Който се нуждае да бъде огледан през другите, за да се усети жив.
🔸 Който влиза в контакт, не заради теб, а заради сцената, която се отваря пред него.
В такава динамика:
🔹 Ти си тази, която вижда, чува, осветлява.
🔹 А той, този, който взема светлината, но не я връща.
Проблемът не е, че не получаваш. Проблемът е, че не се случва истинска среща. И ако откажеш да играеш отредената роля, се превръщаш във враг.
Тук не става дума за приятелство, а за динамика.
Това не е интимност. Това е нужда. Не е приятелство. Това е употреба. Не е взаимност. Това е стремеж да получиш стойност, като използваш присъствието на другия.
Тези хора не търсят връзка, те търсят огледало. И когато огледалото не ги отрази така, както искат, започват да го обвиняват, да го отхвърлят, да го наказват с мълчание или театралност.
Истинската връзка не се нуждае от аплодисменти. Тя се случва между хора, които са наясно със себе си и не използват вниманието на другия като патерица за собствената си несигурност.
Много хора не търсят приятел, търсят отражение, което да ги накара да се почувстват желани, важни, "достатъчни". Но без да имат зряла вътрешна стойност, започват да изискват тя да им бъде дадена отвън. Това не е връзка. Това е манипулация на присъствието. Ползване на другия, за да се харесаш на себе си.
И тук идва изборът.
Да останеш в такъв контакт, означава да жертваш себе си. Да напуснеш, означава да избереш уважението към това, което си. Това не е отхвърляне. Това е ясно заявен избор да не участваш в чужди страхове, драми и зависимости.
И да знаеш:
🤍 Имаш право да откажеш приятелство, когато това, което ти се поднася, дори не прилича на приятелство.
🤍 Имаш право да не бъдеш средство в чужда схема на себеутвърждаване.
И все пак - благодаря за отделеното внимание! Но както разбирам, щом се раздава наред, явно не е нещо ценно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар