Имало някога един служител на висок пост, който се славел с бързото
вземане на решения. Когато при него идвал с проблем някой от директорите,
той се замислял за миг, обръщал поглед към тавана, мушвал едната си
ръка в джоба, а с другата се почесвал по брадата. След още минута се
вглеждал в очите на дошлия да търси съвет и изричал положителен или
отрицателен отговор с такъв авторитет, че човекът си тръгвал, поклащайки
глава, изумен от непоколебимата увереност на своя шеф. Способността му да взема правилни решения много пъти помагала на
компанията да достигне нови висоти в своята област. Разказвали се
анекдоти за странната му способност да определя мигновено правилното
решение. Славата му се носела, а аурата му придобила почти мистичен
оттенък. Мигновени и категорични решения, без хъмкане и мънкане,
без отлагане, без препращане към сутринта и винаги с определен отговор
за минути - славата му така гръмнала, че започнали да го смятат за
мъдрец.
Другите му колеги на ръководни постове му завиждали за тази му способност и в деня на пенсионирането му го посетили и попитали каква е тайната му. Той любезно помолил отговорът да бъде запазен като тайна в рамките на компанията. Новият изпълнителен директор, поел длъжността, попитал оттеглящия се каква е тайната. Когато останали сами в кабинета му, старият директор се усмихнал и рекъл:
- Бобени зърна.
Другите му колеги на ръководни постове му завиждали за тази му способност и в деня на пенсионирането му го посетили и попитали каква е тайната му. Той любезно помолил отговорът да бъде запазен като тайна в рамките на компанията. Новият изпълнителен директор, поел длъжността, попитал оттеглящия се каква е тайната. Когато останали сами в кабинета му, старият директор се усмихнал и рекъл:
- Бобени зърна.
Новият шеф погледнал с недоумение приятеля си, мислейки, че не е чул добре.
- Ще повториш ли? - попитал той.
- Бобени зърна - бил отговорът.
- Бобени зърна?! - попитал новият шеф. - Нищо не разбирам.
Старият шеф извадил шепа бобени зърна от джоба си, изсипал от едната си ръка в другата и отново ги прибрал в джоба.
- Преди време открих, че ако се отложи вземането на решение, нещата
се влошават. Затова измислих начин за вземане на мигновено решение. В
джоба си имам зърна боб и щом трябва да дам отговор, който да бъде
положителен или отрицателен, бъркам вътре и вземам няколко. Преброявам
ги с ръка джоба си и ако са тек, казвам "не", ако са чифт, отговорът
ми е "да".
- Както виждаш - продължил той - няма никакво значение какво казвам,
важното е да не се отлага решението. Е, разбира се, понякога бърках, но
прав или крив, вземах решение и можех да насоча енергията си към нещо
наистина важно.
- Бобени зърна... - прошепнал новият шеф, поклащайки глава.
Оттеглящият се в пенсия протегнал ръка към него, сипал му десетина зърна в шепата , усмихнал се и рекъл:
- Ето ти билет към славата, Боби. Използвай ги разумно.
И поклащайки глава, напуснал кабинета, оттегляйки се на заслужена почивка. из "Ментална динамика" Хосе Силва
Често, когато ни предстои вземане на решение по даден въпрос, при повечето от нас настъпват колебания и претегляне на варианти "за" и "против", та даже има мислено разиграване на план "А", а ако не проработи - тогава в действие пускаме и план "Б"... А всичко опира до това, да сме обективни и да не отлагаме момента на решението.
Още интересно за вас:
- За избора ни...
- Обичам те
- Ти какво избираш?
Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333
Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik
Няма коментари:
Публикуване на коментар