Някъде по пътя спираш да питаш: „Защо ми се случва това?“ И започваш да чуваш: „Какво ми показва това?“ Точно тогава нещо в теб се пренарежда.
Не светът отвън се променя, а начинът, по който го виждаш. Този текст е за онези повратни моменти, когато илюзията си тръгва, а яснотата остава.
Често се говори за сваляне на маски. Но за мен най-ценното е друго: отварянето на очите.
Не защото другите са се променили. А защото аз спрях да се самозалъгвам.
Започнах да виждам ясно. И да признавам това, което съм усещала, но не съм искала да приема.
❌ Видях:
-
че може да се живее в илюзия - с отворени очи и затворено съзнание
-
че има „приятели“, които завиждат, макар да се усмихват
-
че някои хора помагат само за да се почувстват по-важни
-
че онзи, на когото разчиташ, понякога е първият, който си тръгва, когато стане трудно
-
че колкото и да вярвам в доброто, винаги ще има някой, който без да е лош, ще ме разочарова, просто защото действа от страх
✅ Научих:
-
че място в живота ми има само този, който го заслужи с действия, не с думи
-
че доверието не е нещо, което се подарява, то се изгражда
-
че всеки път, когато съм слушала друг вместо себе си, съм плащала цената
-
че предоверяването боли и не всеки е безкористен, колкото ми се иска да вярвам
И когато очите веднъж се отворят, започва съвсем различен живот. Не по-лек. По-ясен.
Започваш да виждаш хората такива, каквито са, а не такива, каквито ти се иска да бъдат. Приемаш, че не всеки може да те разбере. Че не всеки ще остане. Но вече не се бориш за внимание, обяснение или доказване.
Осъзнаваш, че част от зрелостта е умението да се откажеш - от ролите, от илюзиите, от очакванията, че другите ще вървят с теб на същата дълбочина.
Някои хора просто не могат да дишат там, където ти си се научил да оцеляваш. И това вече не те разстройва. Това те освобождава.
Защото осъзнаването носи свобода. А свободата е не да бъдеш сам, а да бъдеш със себе си, без да се изгубваш. Да имаш глас, който вече не заглушаваш. Истини, които вече не омекотяваш. Съзнание, което вече не търгуваш за удобство.
И тогава разбираш: Не ти си станал по-хладен. Просто вече не бъркаш състраданието със саможертва. Не си станал недоверчив. Просто вече не даваш кредит на думи, преди да ги видиш в действия. Не си станал сам. Просто си се събрал.
Калина Митева - Халия - Астропсихология и символен анализ
Халия е гласът, който те подкрепя да вървиш с вътрешна сила – дори когато пътят не е лесен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар