Реална приказка

Приказки обичат всички, и малки и големи! Много истина има в тях, можем да се припознаем и да ги приложим към определена ситуация, която е свързана с нас.

Сега ще ви разкажа една приказка, която е свързана със съпротивата ми да се отзовавам на домогвания от онлайн непознати, и която е предистория на моето затваряне за подобни набези към мен.  

Във фейсбук, "Онлайн терапия" беше моя страница и се превърна във фактор в пространството - всички се равняваха по нея, админите от другите страници копираха като невидели не само публикациите, а и доста идеи, с което разбирам, че черпят вдъхновение, което пък е удоволствие за мен, и т.н. 

То по фейсбук всякакви шашми има, но тази Онлайн терапия я докарах с много фенове от само себе си - с лекота, както повечето ми неща, съвсем без търговски и маркетингов замисъл, и обратно на всички правила като например, че за да събереш много фенове трябва да има игри с награди или пък да им задаваш въпроси, за да се влиза в комуникация, за много коментари (което е възможно при наличието на време за губене), и други масови дрън-дрън, дето при мен не минават.

Голяма тръпка за мен беше, че си я развих така - много енергия вложих в нея, много й се радвах, че чак беше и моята "лична терапия" - говоря за 2011 г. (тогава, когато нямаше опцията да си платиш, за да набереш фенове за популяризиране и наистина всичко се случваше от човек на човек, та дори и бутона "сподели" се появи по-късно).

Та по едно време като заваляха някакви предложения от разни хора (направо се превъзбуждаха като видят колко фена и каква активност има страницата) като например за организиране на семинари, за популяризиране на събития, за набиране на фенове, за публикации от някакви сайтове и за какво ли не, за да им привлека аудитория (което се и случваше) докато се усетя, че всичките домогвания са просто преднамерени с някаква си тяхна целичка (в което няма лошо), защото ако и аз не успявах да си развивам нещата във фейсбук, може би щях да търся някакво съдействие и начини чрез други хора, за да ми се случват работите. 

Защо ви го разказвам това? От разни подобни домогвания по едно време се чувствах като златната кокошка - всеки гледа да се добере до мен не просто ей така, заради мен, а поради някаква користна подбуда. И понеже съм нещо повече от една страница във фейсбук и бързо "късам и хвърлям" -  отървах се от нея като я продадох на други хора ( което пак не пасва на общоприетите правила) и сега ми е много добре - спряха набезите от всички, които търсеха някаква изгода, което пък ми доказа, че интереса е бил преднамерен (не че са ми нужни потвърждения, за което).

И друго: "Метод за лично съветване" и "Позитивно познание и мъдрост", също са страници създадени от мен, с положена една много добра основа от фенове, които както гледам са им последователи и до ден днешен. 

Освободила съм се от тях, защото така реших, защото те изиграха своята роля за мен и нека сега направят това и за новите си собственици. Аз продължавам напред и желая друго ниво на развитие. 

Ето една реална приказка, разказана от първо лице, без излишно захаросване на думите, (за да се "продава" по-добре) съвсем истинска и изживяна в онлайн пространството. 

Разказах я, защото има хора, които не знаят и не могат да разберат, че за всичко има причина и няма да я узнаят чрез предположения, а само с питане към конкретен човек. 

Така давам малко яснота, споделяйки неща, които няма как да ви разкаже друг човек за мен. И така ви допускам до себе си, каквато е целта на  този блог. 

Обичам ви! 

Още интересно за вас:

- Отговорът е в нас

- Опитайте и прилагайте

- Нерешителността е по-гибелна от грешката

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0898876919.

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik