Едни смятат, че съдбата е в ръцете на
нейния господар. Други вярват, че тя е предопределена. Трети отиват още
по-далеч, като гледат на съдбата като на участ или орис, изпратена на човек
свише и предопределена от деянията му в минали животи. Коя гледна точка е най-близо до истината. Всяка.
Всички тези позиции са верни и дори
равноправни. А нима може да бъде другояче в свят, който всъщност е дуално
огледало? Изправен пред него, всеки получава потвърждение на образа на своите
мисли. Няма смисъл да питам огледалото дали ми е съдено да виждам в отражението
своето тъжно или весело лице. От една страна, там се отразява онова, което е, а
от друга — какъвто пожелая да се видя, такъв и ще бъда.
Ето защо въпросът за съдбата е въпрос на
избор: дали да изберете предначертаната съдба или да предпочетете свободната.
Всичко е само във вашето убеждение - каквото избирате, това и получавате.
Ако човек е убеден, че съдбата е
предопределение и не можеш да избягаш от нея, тогава наистина се реализира
някакъв предрешен сценарий. Безусловно в пространството на варианти съществува
отделен поток, по който ще плува корабчето на живота ви, в случай че го
оставите на волята на вълните. „Обреченият", мятайки се в своя
инфантилизъм, с благоговение вдига поглед към небесата, откъдето като шишарки
върху му се сипят „ударите на съдбата": „О, сила на провидението! О,
десница на моята орис!" А всъщност на челото ти е написано, че ти, глупако
глупав, се намираш във властта на несъзнателния и твърде хаотичен сън, на който
сам си се обрекъл.
Но когато човек поеме управлението в
ръцете си, животът му престава да зависи от обстоятелствата. Корабчето може да
се насочи на която и да е страна от „съдбата", която уж е предначертана.
Всичко е много просто - животът е като река. Ако гребете самичък, имате
възможност да избирате посоката, а щом се оставяте на течението, сте принуден
да плувате в руслото на потока, където сте се оказали.
Искате карма - тогава ще получите карма.
Мислейки, че вашата участ зависи от някакви неумолими обстоятелства или грешки
в минали животи, по този начин реализирате съответния вариант. Ваша воля -
нали сте Божие чедо. А ако желаете да бъдете Създател, и това е във
вашата власт. Дуалното огледало ще се съгласи с всичко. Въпросът е дали умеете
да боравите с него.
По-лесно е да се повярва, че съдбата е
предначертана от някакви висши сили, както и че тя може да се „изчисли" и
предскаже, отколкото че съществува невероятно пространство на варианти, в
което има абсолютно всичко. При всички случаи на хората не им е комфортно да
живеят в неизвестност, те се стремят да получат макар и мъничък намек за
бъдещето, затова посещават астролози, предсказатели и тълкуватели. И тук пак
стои въпросът за принципния избор. Какво е намерението ми - да узная какво ме
очаква или да сътворя онова, което искам?
Отношението към всевъзможни тълкувания и
хороскопи е особено - то е баланс между вярата и неверието. От една страна,
човек не е склонен изцяло да разчита на тези неща, а от друга — някъде дълбоко
в подсъзнанието му го човърка мисълта: ами ако...? Важността в отношението му към
тълкуването е минимална - може да се сбъдне, а може и не. Това е нещо като
игра, която се води едновременно и сериозно, и наужким. Вследствие на това възниква някакво скрито
единство между душата и разума. При тези условия се създава мимолетен, но ясен
образ, който огледалото на света охотно въплъщава в действителност. Човек
самичък неволно реализира предсказаното му - ето защо вероятността е над
средното.
Всеки е способен да управлява съдбата си,
но само при условие че поема управлението в собствените си ръце. Всичко зависи
от това, каква позиция заема човекът — активна или пасивна. Можеш да се носиш
по течението на живота, четейки хороскопи и приемайки съдбата си като дадена
свише. Но, от друга страна, ако речеш да действаш с цялото усърдие на
глупавичкия разум, можеш да си сътвориш такава съдба, че не дай, Боже! Ето
защо под активна позиция ще разбираме не умението да пляскаш с ръце по водата и
да гребеш срещу течението, а намерението да управляваш насоката на мислите
си съобразно с огледалните принципи.
Такава позиция дава реална власт над съдбата, като услугите на предсказателите губят всякакъв смисъл. Не казвам, че предсказанията им са лъжливи. Не, индивидуалните прогнози често се потвърждават, но те са необходими само на онези, които са избрали живота като несъзнателен сън - и между другото подобни хора винаги ще бъдат огромното мнозинство. А ако смятате да превърнете живота си в осъзнат сън, който можете да управлявате, за вас услугите на слугите на огледалото действително нямат смисъл.
Цената може да се окаже съдбовна. И вината или, да речем, отговорността носят не онези, които продават съдбата като стока, а които я купуват. Интересувайки се от прогнозата, вие се сдобивате с огледало и питате слугата му дали днес можете да му се усмихвате. Но нали вие вече си имате огледало - слоя на вашия свят, с който можете да правите всичко, каквото искате. Със своето огледало аз съм свободен - ако искам, мога с волята си на Създател да обърна всяко поражение в победа. И така ще стане, аз плюя на всички прогнози.
Е, ако нямате желание да бъдете Създател на своята реалност, тогава се ползвайте успешно от услугите на слугите на огледалото - това също е избор и начин на съществуване. По-точно начин на безопасно движение по течението на съдбата. Тук прогнозите играят ролята на знаци - както предпазващи от възможни неприятности, така и внушаващи надежда за успех. В това отношение слугите на огледалото извършват полезна работа. Но не всички.
В заключение ще добавя, че махалата на слугите на огледалото при всички случаи не се безпокоят за вашата съдба, а преследват своите интереси - нужно им е постоянно да се хранят от „клиентите" си. Хората желаят всеки ден да знаят какво ги очаква утре, затова непрекъснато посещават „осведомените" и внасят своята лепта енергия, а в замяна получават сурогат - късче изфабрикувана съдба. Ако вниманието на човек е попаднало в примката на махалото, търгуващо със съдбата, той не може да се чувства уверено, докато не прочете поредния си хороскоп или не узнае тълкуването на съня си. Възниква своего рода адикция - наркотична зависимост. Необходима е постоянна доза за поддържане на илюзорната увереност в утрешния ден. А махалата се люлеят и процъфтяват.
Транссърфингът няма нужда от подобно подхранване -разбрал си принципите и си гледай кефа. Самото знание не е махало — то възниква само в случай че се създава съответната структура. Транссърфингът не обяснява и устройството на света, а предлага практичен модел, който позволява да се разбере защо е възможно да управляваме реалността и как да го правим. По същия начин можем успешно да управляваме кола, без да имаме представа за устройството й. Мисията на транссърфинга е да издаде на хората „шофьорски книжки".
РЕЗЮМЕ
Огледалните принципи:
1. Светът отразява като огледало вашето отношение към него.
2. Отражението се формира в единството
между душата и разума.
3. Дуалното огледало реагира със забавяне.
4. Огледалото констатира съдържанието на отношението, игнорирайки неговата
насоченост.
5. Не бива да мислите какво не искате, а
какво се стремите да постигнете.
6. Отслабете хватката си и позволете на
света да се движи по течението на вариантите.
7. Всяко отражение възприемайте като
позитивно.
Констатирайте формулата на амалгамата при всеки удобен случай, например: "Моят свят се грижи за мен."
Движите не отражението, а самия
образ - своето отношение и насоката на мислите си. Вниманието ви да Е фиксирано
върху крайната цел, сякаш вече е постигната. За да материализирате слайда, е необходимо
системно да го прожектирате в мислите си достатъчно дълго време. Не бива да потискате емоциите си, а да
промените отношението си. - Вадим Зеланд
Още интересно за вас:
- Бумеранг
Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333
Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik
Няма коментари:
Публикуване на коментар