Развиване на търпение и постоянство

Един от първите белези на духовното пробуждане е задаването на въпроси. Самата дума "въпрос" означава търсене. Търсенето отговаря на въпроси, но изисква търпение и постоянство. Да очакваме пълни отговори веднага, е белег на нежелание търпеливо да предприемем търсене и да постоянстваме, докато достатъчно узреем, за да намерим и да разберем отговорите. Твърде често хората очакват да им се дадат непосредствени, предварително изфабрикувани отговори на всички въпроси, щом запитат, без никакво усилие, без никакво напрягане от тяхна страна. Макар че духовната наука дава отговори на безброй поставени въпроси, тя не е справочна енциклопедия. Човекът трябва да поработи за отговорите. Най-голямата радост идва, когато човек открие задоволителен отговор, след като е търсил усърдно и с постоянство е развивал нужната му зрялост, за да разбере получената нова за него истина.
 

Ние много сме привикнали да мислим само с нашите сетивни възприятия, затова естествено за нас е трудно и се изисква усилие да започнем да мислим освободени от сетивата.

Това ще рече да усвоим мислене, което е свързано с душевния свят, духовния свят и физическото съществуване. Фактите на Духовната наука не могат да бъдат наблюдавани освен чрез духовни органи за възприятие, и все пак онова, което се съобщава от духовния ясновидец – мъдрец, може да бъде разбрано, ако човек има достатъчно търпение и постоянство. ...

Целият живот до известна степен е обучение за развиване на търпение; например, докато чакаме светофарната светлина да се промени от червена на зелена, когато извършваме работа, която е твърде еднообразна и скучна или пък когато колегите ни не са добре настроени към нас; майката, която години наред отглежда децата си, за да пораснат; оздравяването след тежка болест, срещата с неочаквани пречки и забавяния на планирани действия. И все пак въпреки условията на живота, предназначени за развиване на търпение, ние все още не можем да разберем Духовната наука чрез освободено от сетивата мислене, не можем да развием духовни органи за свръхсетивно възприятие, освен ако не придобием още повече търпение, отколкото можем да направим това в обикновения живот.

Един въпрос, който може би всеки си задава, е "какво аз мога да направя, за да подобря света?" Независимо от това, колко ограничени можем да сме в нашата сфера на влияние, в нашия обществен живот и в света изобщо, има една сфера, в която всеки от нас може да започне. И тази сфера сме ние самите. Има 5 основни качества, които всеки от нас трябва да постигне за себе си. Никой не може да ни ги подари. Постигането на 6-те упражнения не е много лесно, но за да бъдат правилно извършени, се изисква изключително търпение и постоянство.

1. Контрол на мисълта. 

За да стане управител на своя мисловен свят, ученикът по пътя на духовното обучение, трябва да съсредоточи своето мислене поне за 5 минути ежедневно, в течение на месеци, върху някой съвсем обикновен предмет, като например молив, писалка или стол. Той може да изследва неговата конструкция, история, материал и пр., но никакви странични мисли, несвързани с пред мета, не бива да се разрешават. Целта на това упражнение е мисленото да стане обективно, ясно, силно, живо и съсредоточено в целта. Това води до чувство на сигурност. 

2. Владеене на волята. 

Човек би трябвало да си избере нещо, което да извършва в определено време всеки ден в течение на месеци. Това може да бъде някакво съвсем незначително действие, като например да се премести един маловажен предмет от едно място на друго. Други действия по-късно могат да се прибавят към първото, всички в областта на възможното изпълнение. Същественото тук е редовно да се извършва действието, възприето по собствена воля. Това от своя страна ни помага да превъзмогваме недоволството, произтичащо от нея обективност. 

3. Самообладание на душата. 

Човек се стреми да изпита всяко удоволствие, а и болка, напълно, без да загуби самообладание. При това упражнение няма определен час през деня, в който то да бъде извършено; упражнението изисква непрекъснато бдение над чувствата, никога да не бъдем надмогнати от нашите емоции, никога да не плачем спонтанно или да не се смеем по същия начин; да не бъдем побеждавани от безкрайно раздразнение, страх, паника или безпокойство. Човекът да е по всяко време капитан на кораба на душата си, пътуващ по надигащото се и спадащо море на емоциите. Тук се изисква нещо повече от "да се покажеш спокоен"; то води до истинско вътрешно спокойствие и нищо да не може да ни разстройва и обърква. 

4. Положителност. 

Би трябвало да търсим винаги доброто във всички преживявания, същества и неща. Тук не се нарича неистинното истинно, нито се разрешава неистинното да попречи да се види онова, което пък е истинно. И в най-лошия разбойник винаги има някакъв добър елемент; в грозното и отблъскващото е скрита също и някаква красота. 

5. Отворен ум за нови преживявания и опитности. 

Без да се пренебрегва натрупаната опитност, човек би трябвало винаги да бъде възприемчив към новото при всяко нещо или същество, с които се среща и дори да приеме, че новото може да противоречи на старото.6. Хармония на петте качества на душата.

Човек може да започне тези 5 упражнения, като практикува първото само за един месец и продължавайки го през следващия месец, да се прибавя второто упражнение и т.н., докато започне да практикува всичките, след това да ги повтаря систематически в различни съчетания, за да ги хармонизира в своята душа.

Из „Познай себе си, гражданино на Земята!” на Бъредин Джоселин  

Още интересно за вас:

• За правилното разчитане на знаците
• Чета, зачитам и прочитам за прошката
• За кого е "подаръка"

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik

Заповедите на силната и свободна личност

Американските психолози са разработили модел на поведението на целеустремения човек и са формулирали правата на самоутвърждаващото поведение, които всеки от нас безусловно притежава, а така също и манипулативните предубеждения, които блокират тези права.

1. Аз имам право да давам оценка на собственото си поведение, мисли и емоции и да отговарям за техните последствия.

Манипулативното предубеждение: Аз не трябва да оценявам себе си и своето поведение безцеремонно и независимо от другите. На практика, във всички случаи не аз следва да оценявам и да обсъждам моята личност, а някой по-мъдър и авторитетен.

2. Аз имам право да не се извинявам и да не обяснявам своето поведение.

Манипулативното предубеждение: Аз отговарям за своето поведение пред другите хора, желателно е да се отчитам пред тях, да обяснявам всичко, което правя, и да се извинявам пред тях за своите постъпки.

3. Аз имам право самостоятелно да обмисля, дали изобщо или в каква степен отговарям за решението на проблемите на другите хора.

Манипулативното предубеждение: Аз имам повече задължения по отношение на някои учреждения и хора, отколкото към себе си. Желателно е да пожертвам моето собствено достойнство и да се приспособя.

4. Аз имам право да променям своето мнение.

Манипулативното предубеждение: В случай, че аз вече съм изказал някаква гледна точка, не трябва никога да я променям. В противан случай аз би трябвало да се извиня или да призная, че съм сгрешил. Това би означавало, че не съм  компетентен и не съм способен да вземам решения.

5. Аз имам право да греша и да отговарям за своите грешки.

Манипулативното предубеждение: Не ми се полага да греша, а ако направя някаква грешка, съм длъжен да се чувствам виновен. Желателно е аз и моите решения да бъдат контролирани.

6. Аз имам право да кажа: "Аз не зная"

Манипулативното предубеждение: Желателно е да мога да отговоря на всякакъв въпрос.

7. Аз имам право да бъда независим от доброжелателността на останалите и от тяхното добро отношение към мен.

Манипулативното предубеждение: Желателно е хората да се отнасят добре към мен, да ме обичат, аз се нуждая от тях.

8. Аз имам право да вземам нелогични решения.

Манипулативното предубеждение: Желателно е във всичко, което върша, да съблюдавам логика, разум, рационалност и обоснованост. Разумно е само онова, което е логично.

9. Аз имам право да кажа: "Аз не те разбирам".

Манипулативното предубеждение: Аз съм длъжен да бъда внимателен и чувствителен по отношение потребностите на околните, аз съм длъжен "да чета мислите им". В случай, че не правя това, аз съм безжалостен невежа и никой няма да ме обича.

10. Аз имам право да кажа: "Това не ме интересува".

Манипулативното предубеждение: Аз съм длъжен да се старая внимателно и емоционално да се отнасям към всичко, което се случва в света. В противен случай, аз съм безсърдечен, безразличен.

Източник: @margarita

Още интересно за вас:

- Любов ли е, мъка ли е

- Страх

- Който е добър за другите...

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik

След като правя каквото искам...

Веднъж един зъл магьосник омагьосал група свои пленници и ги накарал да повярват, че искат това, което иска и той. Била силна черна магия. Тя не само не позволявала на никой от омагьосаните да проумее, че се чувства нещастен, но и ги принуждавала да вярват, че нямат друг избор, освен да се чувстват по този начин.
И така, горките мъже и жени работели усърдно за магьосника, макар че често им било нареждано да действат по начин, който противоречал на тяхната същност. Година след година те се наранявали един друг, продължавайки да се трудят несъзнателно под злокобното влияние на жестоката магия. 

И тогава един ден, точно докато изпълнявал поредното злонамерено желание на магьосника, един от пленниците получил изненадващо прозрение. Сполетяло го като мълния. Запитал се защо до сега не си е задавал този простичък въпрос. Ето какво се запитал, докато се мъчел да изпълни възложената му неприятна задача:
 - След като правя каквото искам, защо онова, което правя сега, ми причинява болка?
Нямало как веднага да узнае отговора, но този наглед маловажен въпрос бил началото на огромно чудо, което един ден щяло да му позволи отново да управлява живота си.
След този ден всеки път, когато се чувствал необяснимо нещастен, той си задавал същия въпрос: "След като правя каквото искам, защо онова, което правя сега ми причинява болка?" Не знаел, че всеки път щом кажел това, нанасял съкрушителен удар на злия магьосник. 

Скоро настъпил щастливият ден, когато вече не намирал основателна причина да продължава да си причинява болка. Пълното проумяване сложило край на зловредното влияние върху живота му. Той се измъкнал от това нещастно съществуване и се върнал към свободата си.

Когато страдате, задавайте си винаги въпроса: "Щом правя, каквото искам, защо това, което правя сега, ми причинява болка?" 

Тогава ще престанете да правите онова, което не искате да правите, щом осъзнаете, че действате против себе си.
Много от нещата, които ни правят нещастни, са всъщност желания на другите  ( родители, приятели, съпрузи). И ние, опитвайки се да отговаряме на техните очаквания, вървим против себе си, против истинската си същност и си причиняваме болка. 

Време е да разграничим това, което е наше желание от изискванията на другите, и да престанем да правим неща, които са против нашата природа.

Щом хората до нас ни обичат истински, биха разбрали и приели избора ни да се откажем от страданието, което ни причинява следването на техните изисквания.

Още интересно за вас:

- Визитна картичка

- Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже?

- Познай себе си, за да познаеш света

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik.

Притча за цар Давид

Преди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон.
— Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света?
— Навсякъде, където бях - отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя.
- Добре. А знаеш ли как да направиш това?
- Не, татко.
- Тогава чуй.
И цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история.

Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца - техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие.
Несправедливостта – казал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. "Светът съществува, а аз не съществувам" - за справедливия човек е важен само този принцип.
Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си."Аз съществувам, а светът не съществува" - от този принцип се ръководи мъдрецът.
Злото – казал Царят, — се появява, тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели, се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. "Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света." - ето основното за онези, които носят Доброто в света.
И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят - нему не може да му липсва нещо. "Светът съществува. И АЗ съществувам, целият свят е разтворен в мен" – ето формулата на Щастието.

Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това умрял. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ.
Минало време и постепенно народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид.
— Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош.
— Разбрах всичко - отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя.
— Добре - казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха.
— Тогава ми обясни как може да се победи страха.
— Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието.

... Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния.

Още интересно за вас:
- За разчитане на знаците
- За правилното разчитане на знаците
- Прошка

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik

Защо на умните често пъти не им върви?

Всеки човек понякога греши. Едва ли е възможно човек да се научи на нещо, без да допуска грешки. Признак за интелект не е липсата на грешки, а умението да не повтаряме грешката отново и отново. Защото грешката може да бъде простена, но не и нейното повторение.

Всеки от нас познава хора, достатъчно разумни, с най-добри интелектуални способности, които им е осигурила наследствеността или възпитанието във високоинтелектуална среда, които обаче често пъти допускат грешки и с каквото и да се заемат, не им върви. Те сякаш изгубват разума си, щом се сблъскат с проблемите от реалността. Означава ли това, че интелектът не е най-важното, или поне не е достатъчен, за да успее човек в реалния живот?

Робърт Дж. Щернберг, професор по психология и образование в Йелския университет, посочва 20 препятствия, които пречат да бъдат използвани възможностите на интелекта, включително и при изпълнение на традиционните тестове, достатъчно съвършени и широко обхващащи умствените способности на човека.

1. Недостатъчна мотивация. 

Талантите на човека едва ли струват нещо, ако той няма стимул да ги използва. Мотивацията става ключов момент, обясняващ защо отделните хора, живеещи в една и съща среда, постигат различен успех. За някои мотивацията идва отвън - одобрението на връстниците им, стремеж към признание, материални стремежи. За други мотивацията може да има вътрешен характер - например удовлетворението от добре свършената работа. Обикновено при всеки човек има и вътрешна, и външна мотивация, макар и в различни пропорции.

2. Недостатъчен контрол над собствената импулсивност. 
В живота на всеки човек има моменти, когато той не трябва да действа импулсивно. Импулсивността не позволява на човека да използва пълноценно своите умствени способности. Макар че безкрайно дългите размисли да са също нежелателни, когато решава дадена задача, човек не бива да се съблазнява от първото дошло му в главата решение. Трябва да помни, че малко по-късно могат да му дойдат наум и други по-добри решения. 

3. Недостатъчна настойчивост и прекалена настойчивост. 
Някои хора, независимо от интелекта си, бързо се предават. Ако нещо не върви, както те искат, или ако първите им опити не са успешни, те захвърлят започнатото. В резултат неволно загубват способността да довеждат нещата докрай. Друга крайност представляват хора, които продължават да се трудят над проблема, когато отдавна е трябвало да го изоставят като безперспективен. Те продължават да упорстват дори, когато би следвало да са наясно, че няма да могат да решат проблема, или поне не за определеното време.

4. Използване на "не тези" способности. 
Много хора в някакъв момент от живота си стигат до извода, че или са избрали не тази професия, или работата им в рамките на избраната професия не съответства изцяло на изискванията, която има тази професия. Отстрани това изглежда така, сякаш работата, която те са се заели да изпълняват, изисква една съвкупност от способности и навици, а те я изпълняват, използвайки други способности и навици. За себе си човек открива, че независимо от факта, че той притежава добри и полезни способности, те не са подходящи за онези задачи, в решението на които той е ангажиран. В подобна ситуация е разумно да се избере друга посока в образованието или кариерата или поне да се помисли за нови стратегии в собственото обучение и работа. 

5. Неспособност да превръщат мислите в дела.  

Някои хора демонстрират големи успехи в теоретичното решаване на своите проблеми, както и на проблемите на околните, създавайки понякога впечатлението, че имат готово решение за всеки случай в живота. И въпреки това, те са неспособни да доведат теорията в практиката. Както казва психологът Е. Р. Татри (1935), те се оказват "погребани с мислите си". Колкото и добри да са били идеите им, реално те не могат да направят каквото и да е за реализацията им. А нали за да получаваме нещо от собствения ни интелект, трябва да имаме не само добри идеи, но и да умеем да ги реализираме практически - да превръщаме мислите в дела.

6. Недостатъчно внимание към резултатите. 
Някои хора отделят прекалено много внимание непосредствено на процеса, но много по-малко внимание на неговия резултат. За нашите постижения обаче може да се съди именно от крайния резултат, независимо дали става дума за училището или за зрелия живот.

7. Неспособност да се довежда решението на задачата до края.

Една хубава поговорка казва: "Като си се хванал на хорото, ще го играеш докрай". В живота на хората, неспособни да довършват нещата докрай, сякаш нищо не е довършено.

8. Неспособност да се направи първата крачка.
Някои хора не проявяват желание или способност да стартират намисленото; действията им се ограничават с теоретизиране по повод на това какви стъпки трябва да бъдат предприети. Такива хора се страхуват да посветят себе си на нещо и в резултат - не предприемат нищо.

9. Страх от неуспех. 
Страхът, че няма да получат в крайна сметка желания резултат, по всяка вероятност се заражда още в детството. Може да се сблъскаме със ситуации, когато човек се отказва от кариера в професия, която истински го интересува, защото по една или друга причина смята себе си недостоен за нея. Същата история може да се случи и в междуличностните отношения, когато човек прекратява едно партньорство не защото то не му харесва в момента, а защото се страхува от бъдещото влошаване на взаимоотношенията. Заедно с това могат да се приведат множество примери, когато е необходимо да се рискува, тъй като нежеланието или неспособността да се рискува се превръща в загуба на възможности, които са част от успеха в живота.

10. Отлагане на ангажиментите от единия ден за другия. 
Отлагането на ангажиментите за после е характерно за много хора. Практически всеки от нас от време на време прави нещо подобно, отлагайки някаква работа за по-късна дата, осъзнавайки, че би било по-добре, ако я свърши сега, в този момент. Отлагането на нещата за после става сериозен недостатък, когато се превръща в постоянен стил на поведение.

11. Отчуждаване и присвояване на вина.

Някои хора смятат , че не грешат и постоянно търсят виновни по всеки, понякога дребен, повод. Други, напротив, каквато и да е тяхната реална роля в събитието или в съвкупността от събития, довели до неприятности или спънки, винаги обвиняват себе си. Подобно отчуждаване или обратно, присвояване на вина е в състояние да стане сериозно препятствие по пътя към осъзнаването на собствените интелектуални възможности.

12. Излишното съжаление.
Всички ние, от време на време съжаляваме по повод собствените си недостатъци. Когато нещата не вървят както би ни се искало, е трудно да не съжаляваме, приписвайки си това съжаление на наша сметка. Но такъв род съжаление, което има постоянна основа, изпълнява силна антиадаптивна функция. Съжалението по повод собствените ни недостатъци не само е вредно за работата, но в някои случаи кара хората, които биха могли да ни окажат неоценима подкрепа, да се отвърнат от нас.

13. Излишна зависимост.
В повечето проблеми, с които се сблъсква човек, от него се изисква наличие на определена степен на независимост. Възпитанието обаче често пъти не осигурява на човека достатъчна независимост, необходима му в живота - например в работата, където човек трябва като правило да разчита само на собствените си сили и само много рядко да се обръща за помощ към другите. Старайте се да решавате възложените ви задачи самостоятелно, а ако все пак ви трябва нечия помощ, то поне поемете пълната отговорност за резултата върху себе си. Не прехвърляйте върху другите отговорността, с която всъщност сте натоварени вие лично.

14. Преувеличаване на личните проблеми.
Всеки човек има проблеми от личен характер, но за всеки отделно взет човек тяхната сериозност е много различна. В живота на едни хора трагедиите се сменят с други трагедии, при други животът тече безгрижно и практически са лишени от трудности и проблеми. Всеки в своя живот следва да очаква както големи радости, така и не по-малки ядове и проблеми. Важното е реалистично да се подхожда и към едните, и към другите. Големите житейски кризи практически винаги ще влияят на изпълняваната от вас работа, независимо дали искате или не. По-добре е да възприемате всичко като нормално, без да позволявате обаче личните ви проблеми да поглъщат вниманието ви изцяло в ущърб на работата. Би трябвало да помним, че при наличие на такива проблеми работата, а и обществото от хора около вас могат да станат онова утешение, от което вие се нуждаете. Погрешни са опитите да загърбим личните проблеми, които така или иначе ще се наложи да бъдат решавани. Също така неправилно постъпва човек, който позволява на своите лични проблеми да погълнат изцяло времето му.

15. Недостатъчна концентрация на вниманието.
Могат да бъдат посочени множество хора с висок интелект, които не са в състояние да концентрират вниманието си върху едно и също нещо в продължение на дълго време. Те лесно се отвличат, продължителността на непрекъснатото им внимание е сравнително малка. В резултат на това те трудно изпълняват по-голям или по-малък обем работа. Ако вие страдате от разсеяност и имате трудности с концентрацията на вниманието, трябва да помислите за правилната организация на своето работно място, за да минимизирате действието на отвличащите фактори.

16. Прекалено тясно или прекалено широко разпределение на своите сили.
Хората, способни да концентрират своите сили само върху един вид дейност, трябва да са наясно с тази своя особеност и по възможност да й се противопоставят. Ако участвате в няколко проекта едновременно, старайте се да разпределите своето време и внимание, а така също да организирате проектите така, че да имате възможност да ги приключите в приемлив срок. Важно е да си осигурите правилно разпределение на различните видове дейност за себе си. Избягвайте да вършите повече или по-малко от това, с което сте в състояние да се справите за дадения период от време.

17. Неспособност да се отложи възнаграждението или признанието.
Хората са склонни да се занимават с второстепенни въпроси в ущърб на по-важните. Едни просто оставят големите ангажименти за после, други не желаят да отлагат възнаграждението. Те получават удовлетворение, когато другите ги хвалят и награждават за изпълнението на дребните дейности и забравят за по-голямата награда, която би съответствала на по-сериозните ангажименти. Сериозната работа понякога предполага изразходване на повече време и усилия, преди да дойдат резултатите. Ако не сте готови за това и предпочитате да се захващате само за малки краткосрочни проекти, имайте предвид, че съществува риск признанието, което получавате, да бъде също толкова мимолетно.

18. Неспособност или нежелание да видите цялото зад частното. 
Срещат се студенти с много висок интелект, които въпреки това нямат успех в обучението, понеже не са успели да видят "гората зад дърветата". Занимават ги твърде много детайлите, при това те не са в състояние или не искат да видят общата картина, която стои зад всички дреболии и детайли и съответно да се заемат с нея. Обмислете също така какъв е смисълът на това, с което се занимавате в момента, и какъв резултат се надявате да получите. Иначе вие рискувате не само да загубите своите първоначални цели, но и същността на стратегията, осигуряваща ви постигането им.

19. Недостатъчно равновесие между критико-аналитичното и творчески-синтетичното мислене.
Понякога в своя живот ние трябва да прилагаме критичното и аналитично мислене; друг път следва да използваме творчески подход и да мислим синтетично. Важно е само да знаем съответното време.

20. Завишена или занижена увереност в себе си.
За да живее нормално всеки от нас трябва да има приличен запас от увереност в себе си. Животът може да нанесе толкова удари върху самооценката на човека и неговото виждане за самия него, че без увереност в себе си наистина би ни било трудно да противостоим на всички големи и малки неуспехи, които подготвя за нас животът. Недостатъчната увереност в себе си при някои хора води до това, че те не могат да решат както трябва поставените им задачи, тъй като проектират върху своята работа собственото си самомнение. Увереността в себе си много често е един немаловажен залог за успех. В края на краищата, ако нямате увереност в себе си, как може да очаквате от другите да са уверени във вас?

В същото време е важно и да не завишаваме прекалено своята самоувереност. Прекалено самоуверените хора губят способността да разпознават момента, когато трябва да признаят своята грешка или да направят нещо за собственото си усъвършенстване. В резултат на това прогресът при тези хора става много по-бавен, отколкото това е възможно обективно. 

Това са 20-те потенциални подводни камъни, които пречат на хората да осъзнаят пълноценно потенциала на своите умствени способности. В крайна сметка, най-важното за човека не е нивото на интелекта, а това какво той е способен да постигне чрез своя интелект.

Източник:http://margaritta.dir.bg/

Още интересно за вас:

• Бъдещи и настоящи величия да не четат...
• Как да управляваме "ефективно"
• Официално обръщение

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik

Тънките струни на душата

Психолозите твърдят, че човешките отношения на всички нива се градят върху умелото използване на човешките психокомплекси.

Психокомплексите са тънките струни на човешката душа. Те послушно откликват, когато ги докоснат опитните ръце на майстор. Когато в човека сработва психокомплекс, той става некритичен, започва да се държи като дете, подчинява се на чуждата воля. Затова въздействието върху психокомплексите е най-ефективното средство за манипулиране на хората. 

Неслучайно се казва, че истината не е в устата на този, който говори, а в ушите на този, който слуша.

Психокомплексите са и своеобразни мишени в общуването. Стремежът е те да бъдат улучени. Така се облекчава задачата да управляваш хора и да постигаш набелязаните си цели. 

Страх. Eдин от най-силните и действени психокомплекси. Десетки, стотици негови разновидности са в състояние да заставят човека да действа, подчинявайки се на желанието да отслаби пътищата на страха или изобщо да се избави от него. Сигурно сте забелязали колко често хората прибягват към заплахи, за да постигнат от вас желаното. Почти всички родители, поне така беше доскоро, до известно време успешно използват това достъпно средство. А после и възрастният човек се хваща на тази въдичка. Страхът от смъртта и страхът от неизлечима болест, страх от разобличаване, страх от загубата на престиж, страх за бъдещето - всичко това е стръв, която всеки е готов да клъвне, когато му казват: ако не направиш това и това, ще загубиш еди-какво си.

Любопитство. Тази човешка слабост е една от най-разпространените. А това означава, че могат да я използват всички. Достатъчно е да кажете, че разполагате с някаква конфиденциална информация за този или онзи човек, от когото се интересува събеседникът ви, и той е ваш. Мнозина се интересуват и от това какво говорят и мислят за тях другите хора или какво знаете лично вие за тях самите.

Скъперничество. Да се купи нещо ценно, но евтино, да се получат повече пари, без да се полагат особени усилия, да се запазят парите непокътнати при евентуална кризисна ситуация - всички това са естествени човешки желания. Можем да се отнасяме както си искаме към алчността, но тя е свойствена за много хора. А тя е нож с две остриета - мнозина се ловят поради собствената си стиснатост. Достатъчно е да им се предложи да икономисат пари по един или друг начин и те ще бъдат готови да изпълнят вашите желания. 

Превъзходство. Мнозина се поддават на ласкателство. Изкуството да се правят директни и скрити комплименти в такива случаи е главното оръжие. Може да се направи комплимент на самия човек - да се изрази възхищение от неговата предприемчивост, ум, външност. Може с думи, поднесени в превъзходна степен, да се опише дейността му, да се отбележат успехите му на дадено поприще. Може да се говори ласкаво за неговата жена, деца, любовница, куче. И не на последно място да се направи комплимент по повод неговия автомобил, къща или вила. 

Великодушие. Великодушието е черта на характера. Не може да се каже, че се среща често у българите. Добротата, душевната щедрост, тези прекрасни качества на човешката природа се използват най-вече за най-неблаговидни цели. Когато се търсят спонсори, по-предприемчивите често използват такива изрази като - "съдбата ще ти се отблагодари стократно", "ти си щедър човек и само ти можеш да ми помогнеш сега", "ти си способен да простиш онова, което другите не могат" и т.н. 

Състрадателност. Погледнете колко хора с протегната ръка се срещат по улиците, около църквите, в трамвая, в парка. Те се хранят от човешкото състрадание - рядко някой минувач не изпитва жалост и не се отзовава на бедственото им положение, подавайки им дребни стотинки или левче. Често пъти това е само игра за пред публиката и мнозина, които подават милостиня, знаят това и все пак се хващат на въдицата от жалост и състрадание. А и как да не помогнеш на инвалид, дете или старица? 

Вина. Реагирате ли на обвинения от типа "ти подведе хората", "ти предаде любовта ни", "ти си лош баща, син, приятел"? Дали наистина сте виновни или не и кой е вашият съдия е друг въпрос. Важното е, че ако не оставате равнодушни към подобно изявление, значи някой умело въздейства върху вашия психокомплекс за вина и го прави може би съвсем не безкористно.

Мъжественост. Върху този психокомплекс се въдейства просто, казвайки напористо следното: "Бъди мъж! Виж как те използват. Докога ще им се даваш? Ти си слаб, ти си парцал, ти не си мъж!" 

Женственост. На жената казват обратното: "Ти си истинска жена - умна, красива, секси, добра."

Справедливост. Желанието да възтържествува справедливостта е във всеки от нас, макар че животът ни учи обратното. Това желание обаче е толкова неизтребимо, че понякога се превръща в капан. И вие се хвърляте в битката, още щом чуете призивните звуци, струва ви се че това са фанфарите на справедливостта. А всъщност някой ви казва: " С какво ти си по-лош от Иван, Драган и т.н.? Но те подминават, предават те на всяка крачка. Използват твоите връзки, идеите ти. Това е несправедливо."

Мъст. Щом човек вече е усетил жаждата за справедливост, със сигурност може веднага да бъде тласнат към мъст. Да се хвърлят две-три дръвца в пламтящия огън е проста работа, а пожарът после се гаси трудно. Бъдете внимателни, когато ви казват: " Тебе те предават. Не струваш и пет пари за тях. Докога ще търпиш това? Тези хора трябва да бъдат наказани, трябва да си понесат заслуженото. И мечът е в твоята ръка!" 

Завист. Завистта прилича на ръждата - тя бавно, но сигурно разяжда човешката душа. И ако не бъде насочена в правилна посока, е в състояние да изяде и човешкия живот. Промъква се в ума ни с простичката мисъл, изказана от някой на глас: " Всички сме еднакви, защо той има повече?"

Ревност. Борбата с ревността е трудна - тя възниква стихийно и е способна да помете всичко по пътя си като горяща лавина. А да се предизвика е лесно. Достатъчно е някой да посее в нас зърното на съмнението и то ще изкласи в подозрения и обиди. Хората са способни да ревнуват жените и мъжете си, братята, сестрите, децата и дори домашните животни. Обикновено е достатъчен едни намек: "Аз не съм клюкарка, но ти си ми приятелка и затова не мога да премълча. Понаблюдавай мъжа си сама и очите ти сами ще се отворят..." 

Патриотизъм. Играта с патриотичните чувства на човека - това е твоят дом, твоята страна, твоите братя-славяни и т.н. неизменно предизвиква отклик в човешките души. Патриотичното чувство може да се разпали до такава степен, че човек без да се замисли да е готов да даде и живота си за идеята.

Секс, еротика. Еротиката, сексът са точно онзи сладък капан, в който се хващат дори най-внимателните професионалисти. Малцина са мъжете, които са способни да устоят пред разкошна красавица. Изобщо, когато общуват мъж и жена, всеки от тях възприема събеседника си и като сексуален партньор. Най-разпространената човешка слабост се използва и най-често в такива сфери като бизнес, разузнаване, политика с цел получаване на информация, събиране на компромати или с цел оказване на натиск.

Самолюбие. На някои хора е достатъчно да им се каже "слабак" и те са готови да извършат и най-безумните постъпки, за да докажат, че не са страхливци. 

За да се защити човек от чуждото влияние е необходимо преди всичко да познава добре своите слаби страни, което означава да признае своите комплекси. Това не е толкова трудно, ако не ги обявява пред всички. Анализирайте събитията от последните месеци. Дали всичките ви действия са били по ваша воля или сте изпълнявали чужда? Ако някой ви е манипулирал, постарайте се да си изясните по какъв начин го е направил, чрез кои ваши комплекси и можете да бъдете сигурни, че сте направили първата крачка към самозащита.

http://margaritta.dir.bg

Още интересно за вас:
- Бъдещи и настоящи величия да не четат 
- Който е добър за другите, не е добър за себе си

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik

12 твърдения, които ни пречат в живота

Албърт Елис (1913-2007) е известен американски психолог, психотерапевт, който създава своя собствена система на рационално-емоционална поведенческа терапия и въпреки съпротивата на всички други терапевти, постига такъв успех, че днес е признат за бащата на когнитивно-поведенческата терапия. Елис посочва 12 твърдения, станали популярни в западната култура, но макар твърде разпространени, често пъти са нелепи и объркващи. Той ги нарича "блокиращи нагласи". Когато човек взема някакво решение, той неизбежно проиграва в съзнанието си тези нагласи, вече заложени в него. Така че, когато вземате решение, помислете дали то не е следствие на една или няколко такива устойчиви нагласи. И ако е така, действайте според обстоятелствата.

1 Всички трябва да ме обичат и да одобряват това, което правя. Да очаквате това, означава да се подлагаме на необяснима тревога, да си причиняваме огорчения, особено ако забелязваме, че някой не ни обича или не одобрява действията ни. Очевидно е, че да се придържаме към такава гледна точка е глупаво, защото никой не може да удовлетвори едновременно вкусовете на всички хора. Това, което се харесва на едни, може да дразни други. За да се харесваме на всички, трябва постоянно да улавяме чувствата на другите хора, за да подобрим тяхното отношение към нас. Все пак по-добре е да търсим активно хора, с които ни обединяват общи занимания и възгледи, за да ни е интересно да общуваме. По-добре е да изразходваме своите сили за общуване с истински приятели, отколкото за опити да угодим на всички и на всеки. 2 Човек трябва да бъде прекрасен (идеален) и да се бори за успех във всяка една област, да бъде безупречен във всяко едно отношение. Очевидно е, че да бъдеш съвършен, идеален, безпогрешен във всичко е невъзможно. Онзи, който си поставя такава цел, е обречен на безкрайни терзания и тревожни мисли по повод на минали и възможни неудачи. Хора с такива ирационални представи могат да постигнат много в живота си, но обикновено постигнатият успех ги отчуждава от околните. Мнозина, намирайки се в плен на завишени изисквания към себе си, така и не постигат онова, което са искали. Все пак не може да постигнеш (малцина са успявали) нещо свръхестествено (свръхчовешко). Разбира се, че е необходимо да се стремиш към върха, към ползотворна дейност в името на прогреса, познанието, развитието. Важно е обаче и да се съзнава, че всеки човек в живота си ще среща неудачи, че не може да се предпази от пропуски и ще зависи от най-различни ограничения. Важното е да правим добре онова, с което сме се захванали, да усвояваме уроците, които ни дава самият живот. 3 Определени постъпки са погрешни и онзи, който ги прави, трябва да бъде наказван. Много от онова, което правят другите, ние самите не бихме правили, и обратно, нещо от това, което би ни се искало, те не го правят. Не бива обаче поради тази причина да ги смятаме за лоши хора. Обикновеното порицание няма да доведе до нищо хубаво. Преследването им също носи малко полза, често пъти вредата е повече. Анализирайки причините за поведението на другите, си струва нещата да се погледнат от тяхната гледна точка, за да се разбере смисъла на поведението им, да се погледне на ситуацията от позицията на тези хора и тогава в много случаи то ще стане обяснимо. Ако човек е направил нещо лошо (поне от ваша гледна точка) това може да се е случило поради глупост, незнание, под влияние на емоции. Затова трябва да се отнесем с търпимост към това, да се постараем да го просветим, да му помогнем да промени поведението си в нужната посока. От това ще спечелят всички. Така трябва да се отнасяме и към себе си. Ако някому не се харесва онова, което вие правите, може би не си и струва да се вълнуваме за това. Просто трябва да си признаем, че от позициите на околните вашето поведение може да изглежда неправилно, неуместно. Трябва ли да ви обвиняват за това? И трябва ли заради това да изпадате в униние? По-разумно е да се обсъдят гледните точки, да се съпоставят и да се погледне дали може да се научите на нещо полезно. В конфликта една от страните, или може би и двете, ще променят своята позиция, а може и да открият, че е невъзможно да постигнат съгласие, но все едно такъв подход е по-печеливш, отколкото взаимната вражда и обвинения, в резултат на които и двете страни губят. 4 Ужасно е, когато нещо не се получава така, както ни се иска.  Неразумността на такова инфантилно твърдение е очевидна. Много често обаче ние постъпваме точно така, поради илюзията, че светът и всичко което се случва, трябва да бъдат такива, че да ни харесват. Не може обаче всичко да се подрежда за удоволствието на всеки. Затова ще трябва да се примирим, че тази част от света, в която живеем, никога няма да отговаря точно на нашите желания. А когато се сблъскваме с онова, което не ни харесва кой знае колко, трябва ли да възприемаме това като лично оскърбление? Нужно е да си кажем: "Да, това е лошо" или "На мен това не ми харесва", за да се опитаме след това конструктивно да променим или подобрим създалото се положение. Ние често втълпяваме на децата, че е невъзможно да имат всичко, което им се иска. Понякога обаче дори като зрели хора, изпадаме в същата грешка, но в много по-изтънчена и завоалирана форма. А това само води до излишни вълнения и ни разстройва. 5 Човек се разстройва по повод външни събития и обстоятелства, върху коитoне може да повлияе. В повечето случаи хората се разстройват не поради някакви неприятни житейски събития, а поради това, че те ги интерпретират по този начин за себе си. Да повлияем върху външните събития ние често пъти можем само в незначителна степен, но да овладеем анализа как следва да се реагира на тези събития - ние можем.  Например, ако си изгубим портмонето, можем много силно да се разстроим, да се развълнуваме и да изпаднем в униние, макар че самата загуба не е толкова непоправима, а събитието не заплашва живота ни. Ядосвайки се силно по повод случилото се, ние преувеличаваме неговите последствия и влошаваме положението. Възприемайки по този начин случилото се, сами си вредим. При разумен подход подобно произшествие не би трябвало да предизвика стрес. Такива обстоятелства има, имало е и всеки човек може да се сблъска с тях. Те просто трябва да се преживеят. 6 Една възможна неприятност ни задължава да се безпокоим и докато опасността не премине, трябва да я очакваме непрекъснато. Да се мисли така би било неразумно, подобни мисли не са способни да предотвратят неприятностите, те могат дори да спомогнат тя да се случи. Безпокойството може до такава степен да ни омаломощи, че когато се случи неприятността, да нямаме почти никакви сили да поправим нещата. От друга страна, значителен брой неприятности, по чийто повод вече сме успели доста да се притесним, така и не се случват, а ако се случват, се оказват не чак толкова страшни, каквито ги е рисувало въображението ни ( на страха очите са големи). Най-доброто, което може да се направи в този случай е да посрещнем наближаващата ситуация подготвени. Важно е да се опитаме да обезопасим ситуацията, да намерим правилния изход. Излишното вълнение няма да ни донесе никаква полза. Дори да се случи най-лошото, следва да се признае реалистично, че събитието е неприятно, не е желателно и да се опитаме да се отдалечим от него. Необходимо е да спрем да мислим, че всяка неприятност е нещо много ужасно и предвестник на края на всичко. Това не е така. 7 Да се избягват трудностите и отговорността е по-лесно, отколкото да ги поемем и да се справим с тях. Когато човек се опитва да се откъсне от трудностите и отговорността, той си създава многобройни и много по-трудни проблеми в бъдеще. Най-добре е да не се крием, а да се заемем с тяхното решаване и при това максимално да използваме способностите си. Отлагането на проблема само ще засилва тревогата ни, депресията и угризенията на съвестта. И обратно, решаването на проблема ще укрепи увереността ни в своите сили, уважението към самите нас и ще породи радостно чувство. Щастливият живот - това не е отсъствие на проблеми, а тяхното успешно решаване. 8 В живота винаги е необходим някой, който е по-силен, по-могъщ, на коготоможем да разчитаме. Никой не е абсолютно независим и няма нищо страшно, ако зависим от другите толкова, колкото и те зависят от нас. Това е свойствено за всички хора, тъй като те се нуждаят един от друг. Но не може целият ни живот да зависи от един човек. Понякога може да ни се струва, че животът ни е немислим без някого, но това не е така. Животът все едно ще продължава да тече по своя ред, независимо от това дали този човек е до вас или не. Трябва да развиваме в себе си самостоятелност, индивидуалност, целенасоченост и възможност за себе изразаяване. Тогава неудачите или загубата на някого от близките ни няма да станат гибелни. Прекалената зависимост от друг човек може да краде и от двамата, да лишава и двамата от нещо много важно в живота, да ги води към загуба на увереност в себе си и възможност за саморазвитие. Такава зависимост отчасти се проявява, когато се чувстваме задължени за онова, което е направено за нас. И обратно, за онова, което сме направили ние, което сме инвестирали. Но всичко това е невярно. Ако искаме да помогнем някому, трябва да го направим без никаква задна мисъл, без да очакваме нищо в замяна, освен (и това е главното) удовлетворението, че сме направили това, което сме искали. И тогава не би трябвало ние самите да се чувстваме задължени на другите при подобни обстоятелства. Това разбира се не се отнася за договори, когато и двете страни предварително ясно и точно се уговарят за изискванията си един към друг. 9 Онова, което ни е влияло в миналото, определя нашето поведение в днешно време и не е възможно да бъде преодоляно влиянието му. Това е абсолютно невярно. Все пак възможно е да се промени онова, което е било формирано в детството. Работата е в това, че целта на живота на всеки човек поотделно това е неговото личностно израстване и развитие. И ние никога не преставаме да се променяме. Ние не сме такива, каквито сме били преди десет години. А и условията, в които живеем, също са се променили. Важно е да се учим от миналия опит, а не да бъдем прекалено привързани към него. Това, което е било необходимо и уместно в миналото, може да не е нужно и да не работи сега. Разумният човек се развива и усъвършенства през целия си живот.  10 За нас е жизнено важно онова, което правят другите. Трябва да положим всички усилия, за да се променим в нужната посока. В действителност животът и поведението на другите хора си е лично тяхна работа и като цяло не би следвало да ни засяга. Ние не можем реално да влияем върху тях и да ги променяме съществено. Опитите ни да им влияем обикновено предизвикват противодействие и само влошават ситуацията. Като цяло трябва да се стремим към пределна търпимост - живей и остави и другите да живеят. Всъщност ние се разстройваме от собствените си интерпретации и предложения, засягащи поведението на други хора. Обикновено човек, чието поведение оценявате, няма нищо предвид от това, което вие си измисляте. Ако някой моли за помощ, трябва да му я дадете. Но ние нямаме право да натрапваме помощта си на онзи, който не се нуждае от нея. Ако нечие поведение ни се отразява, това положение трябва да се обсъди и да се намери приемливо решение. В много случаи обаче трябва да се учим просто да приемаме ситуацията такава, каквато е. Важното е да разберем, че хората имат недостатъци, с които се налага да се примиряваме. 11 Всеки проблем има едно единствено правилно решение. Колко е ужасно, ако не съумеем да го открием. Да се мисли така не е разумно, тъй като повечето проблеми имат много решения и рядко съществува едно единствено правилно решение. Всяко от възможните решения има своите преимущества и недостатъци. Остава ни само да изберем една от алтернативите и да я изпробваме. Ако избраният начин не помага, трябва да пробваме нов. Стремежът да се намери единственото възможно и изключително правилно решение само терзае душата ни и често води до избор на по-непечелившия вариант. Такива решения наистина рядко се оказват най-добрите. 12 Не е възможно да контролираме емоциите си - ние сме техни жертви.  В действителност съществуват немалко начини за управление на собствените ни емоционални състояния. Ако работим специално по това, можем да постигнем овладяване на своте чувства, да се освободим от влиянието на неконтролируемите си емоции. Подобен анализ на нашите собствени и разпространени съждения, използването на принципите на рационалното мислене биха ни помогнали да се преборим с ненужната и безсмислена тревога, която изпитваме много често. Известно е, че някои съумяват да преодолеят подобни ирационални представи и да стигнат до трезви съждения общувайки, съвместно и в диалог с приятели и познати. И в този смисъл общуването играе профилактична роля. Източник: http://margaritta.dir.bg

Още интересно за вас:

- Формулата за успех на Айнщайн

- Тънките струни на душата

- Кратък списък с ценни идеи

- Който е добър за другите, не е добър за себе си

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik

Познай себе си, за да познаеш света

В своята забързаност ние забравяме най-великата истина за всичко – истината за това, че източникът на всички проблеми следва да се търси вътре в човешкия ум. По този начин, наред с разбирането за външния свят крайно необходимо е да се познае и вътрешният свят.

Веднъж организирали презентация на нов суперкомпютър. След тържествената част на участниците казали, че те могат да зададат на суперкомпютъра какъвто и да е въпрос и той за секунди ще даде отговор. Хората се стремили да му зададат най-сложните въпроси, свързани с науката, историята, географията и така нататък. След поредния въпрос обаче върху екрана тутакси се появявал верният отговор. И тогава едно дете излязло напред и попитало суперкомпютъра: “Привет, суперкомпютър! Как се чувстваш днес?” Но този път отговор не последвал, екранът си останал празен. Компютърът могъл да отговаря на въпроси за всичко, но не е могъл да отговори за самия себе си.

Повечето от нас живеят в подобно състояние, сходно с това на компютъра.

Когато нашият телефон не работи, ние се обръщаме в телефонната компания, за да се възстанови неговата работоспособност; когато Интернетът не работи, компютърният специалист поправя възникналата неизправност. По подобен начин духовността е средство, с помощта на което се възстановява нашата вътрешна връзка с божествеността. Науката за духовността предава “дистанционното управление” на нашия мозък в нашите ръце.

Съществуват два типа образование: образование да спечелим средства за живота и образование за самия живот. Когато се учим в колежа, прилагайки усилия, за да станем доктор, адвокат или инженер, тогава това е печелене за живота. Но образованието за живота изисква разбиране за най важните принципи на духовността; то е свързано с придобиването на дълбочинно разбиране за света, нашите умове, нашите емоции и самите нас. Всички ние знаем, че реалната цел на образованието не се заключава в това, да поражда хора, които разбират само езика на машините; главната цел на образованието трябва да бъде осъзнаването на културата на сърцето, култура, основана на духовните ценности. 

Шри Мата Амританандамайи

Още интересно за вас:

• От страх
• Бобени зърна
• Добър късмет, лош късмет. Кой може да каже?

Консултации и медитации с Калина Митева се провеждат със записване на телефон: 0894692333

Вариантът с онлайн консултирането се запазва за всички желаещи от други градове и места. За записване скайп: syvetnik